Девета глава
Около десет без четвърт Хелър преживя поредното сътресение. Слушаше записи на италиански език, които може би взимаше от езиковата школа в другия край на коридора, и тъкмо отново се учеше как да произнася правилно имената на многобройните италиански светии, когато Бум-бум нахълта при него.
— Веднага, на момента, Бейб заповяда да те заведа при нея. Хайде, тръгваме!
Хелър промълви:
— Санта Маргерита!
— Молитвите няма да ти помогнат. Като я слушах, май беше кипнала. Направо „бибипски“ бясна. Тръгвай.
Хелър облече бяло кожухче, стегна колана и нахлупи на главата си бяла кожена шапка с наушници. Последва Бум-бум и в движение си сложи дълги бели ръкавици.
Слязоха с асансьора и завиха към входа откъм 34-а улица, защото отпред имаше голяма пиаца на таксита. Хелър минаваше оттам, когато искаше да вземе такси. Понечи да махне на някое.
— По дяволите, не — засече го Бум-бум и посочи старата оранжева кола. — Аз ще те закарам!
— Няма ли да нарушиш условията на пускането ти под гаранция? — попита Хелър, но влезе в колата.
Бум-бум на две колела се вряза в движението по отсрещното платно и таксито полетя като ракета на запад. Изблъскваше другите коли от пътя си, явно не му пречеше и да говори през това време. Викна към задната седалка:
— Бейб днес не е в Джърси. Фамилията наскоро получи „Параходство Пюнърд“ чрез сливане с нашата „Лувърбак Лайн“. И Бейб изхвърли техните лордове и сърове и разните му там бивши капитани от Кралския флот, всичките ония, дето направо потопиха „Пюнърд“. Тя винаги лично назначава големите шефове. Затова днес е тук, целия ден ще наема нови хора.
— Каза ли какво иска? — попита Хелър.
— Не. Само да те заведа при нея. Адска работа, та тя трябваше да е щастлива като птичка днес. Фамилията държи юздите на синдикатите и с това последно сливане вече контролира всички океански превозвачи в Америка. Няма дори едно щатско пристанище, което тя да не може да затапи толкова бързо, че и рибите да се шашнат. Кой би си помислил, че ще успее да превърне малкия флот за контрабанда на пиячка в нещо такова, обаче тя го направи. Ето какво постига организираната престъпност въпреки всички пречки. Сега федералните тузове не смеят и да гъкнат срещу нас, защото можем да парализираме цяла Америка. Даже Фаустино не смее да възразява, че днес тя е минала от тази страна на реката. И тя сега наема някои от най-големите имена в корабоплаването, като че си купува пакетче вафли. Обаче щастлива ли е? Не!
— Защо мислиш така? — настояваше Хелър.
— Защото замалко да пръсне по телефона „бибипнатото“ ми ухо, ето защо. Но откакто оня „бибипец“ Гунсалмо Силва затри Джими Тавилотврат — Канавката, тя не е същият човек. Затова си налягай парцалките, Джет. И да си страхотно вежлив. Казвай й „госпожо“, даже да не ти е говорила.
Стигнаха до Дванадесето авеню и се качиха на магистралата „Уест Сайд“, издигната на второ ниво над другите улици, след малко Бум-бум накара таксито да се гмурне надолу по едно от отклоненията.
Бяха на старото пътническо пристанище, отдавна опустяло заради монопола на самолетите в пътническите превози. Бледият надпис „Пюнърд Лайн“ беше закрит от ярък нов транспарант „СЪБЕСЕДВАНИЯ С КАНДИТАТИ ЗА РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ, ЗАЛА 205“.
При такова стълпотворение на товарни камиони, лимузини и цели рояци хора с вид на опитни мореплаватели Бум-бум се поизпоти, докато стигне до терминала.
Постройката беше огромна и малко приличаше на склад в напреднал етап на разруха. Бум-бум бутна някакви знаци за забранено паркиране и спря таксито в подножието на стълба.
Двама мъже се появиха като от въздуха от двете страни на колата. Изглеждаха груби здравеняци, с вдигнати яки на палтата и ниско нахлупени шапки. И двамата пъхнаха през прозорците на таксито дулата на едрокалибрени пушки — едната насочена към Хелър, другата към Бум-бум.
— К’во искате, бе? — каза единият. — Ох, да те вземат мътните, Бум-бум.
— Че и с Хлапето — обади се другият и се дръпна от прозореца. — Стига сте ни стряскали, бе. Поне дай сигнал с фаровете. Не знаеш ли, че нашата капа е тук?
— Всичко е нормално — викна първият нагоре към мецанина. — Дойдоха Бум-бум и Хлапето.
Тримата мъже горе прибраха насочените към колата автомати.
Хелър и Бум-бум затупуркаха по раздрънканите стъпала и тръгнаха по нещо като балкон, минаващ край сградата над гъмжащите долу тълпи и автомобили. Хората се нареждаха на три опашки и минаваха край три бюра. Половин дузина мъже в черни палта и нахлупени шапки ги разпитваха набързо. На бюрата имаше надписи съответно ДИРЕКТОРИ, КОРАБНИ ОФИЦЕРИ и АДМИНИСТРАТОРИ. Наоколо се разхождаха немалко униформени полицаи, които насочваха пристигащите. Много оживено място.