Бум-Бум и Хелър стигнаха до онази част от мецанина, която беше над и точно зад бюрата. Беше остъклена.
Вътре седеше Бейб Корлеоне. Беше облякла дълго до глезените палто от сребърна лисица, цилиндричната й шапка беше от същата кожа. Носеше бели копринени ботушки и бели копринени ръкавици. Настанена в голямо кресло, тя изглеждаше съсредоточена и величествена. Наоколо стояха четирима телохранители и трима чиновници. Пред нея имаше стена от екрани и компютри, сложени достатъчно ниско, за да вижда над тях кой минава през бюрата. По тонколоните до нея се чуваха разговорите долу.
Не погледна към новодошлите. Посочи място на няколко фута от себе си.
— Застани точно там, Джером Терънс Уистър — нарече го тя с неговото земно име.
Прозвуча зловещо.
На екраните се виждаха молби за назначаване, от някаква база данни изскачаха досиета на същите хора и техни снимки в едър план.
Стана ми интересно, когато забелязах, че на бюрата долу има само по един екран и всички показваха едно и също — дясната ръка на Бейб Корлеоне!
Тя преглеждаше за секунди молбата, хвърляше по един поглед на лицето на кандидата, после четеше от екрана, където чиновникът извикваше истинското досие на поредния човек. Накрая или обръщаше палеца си нагоре — тогава на кандидата даваха синя лентичка с надпис „Нает“, или го обръщаше надолу, а тогава човекът получаваше червена лентичка с надпис „Лош късмет“.
Един от чиновниците до нея се занимаваше с голямо табло, на което веднага отбелязваше всяка попълнена длъжност.
Набирането на персонал напредваше с изумителна бързина.
С любопитство отбелязах, че някои от хората, които тя вземаше, имаха криминални досиета.
Опашките се движеха напред. Палецът й ту се вдигаше, ту сочеше надолу. Внезапно дланта й замръзна водоравно. Тя се взря в екрана.
На бюрото за кандидат-администратори лежеше молбата на ДЖ. П. ФЛАГРАНТ!
Да, ето го, застанал доста омърлушено — човекът, който отговаряше за връзките с обществеността при Роксентър, уволнен, след като открихме Медисън и му възложихме задачата.
Кандидатстваше за ръководител на рекламния отдел в „Пюнърд Лайн“. В графата „Предишна месторабота“ беше написал само „ФФБО“. Но в досието му от базата данни беше записано „Ръководител на счетоводен отдел при Роксентър в «И. Г. Барбен»“.
Бейб изсъска нещо в микрофона, което стигна до минислушалката в ухото на човека зад бюрото, и след миг на мецанина вече се чуваше разговорът.
— Изхвърлиха ме — разказваше Флагрант. — Ще бъда откровен с вас. Мразех работата си. Мразех интересите на Роксентър. Ако ме вземете, добре ще постъпите. Мога да ви помогна дори да смачкате Фаустино! Ще се закълна в каквото искате!
Ръката на Бейб помръдна. Сочеше настрани!
Двама мъже с черни палта веднага сграчиха Флагрант за ръцете. Изкараха го през една от вратите на склада. Блъсна ги зимният вятър откъм Хъдзън.
Поведоха го направо към края на пристана и го хвърлиха във водата! По средата на зимата те го хвърлиха във водата!
— Traditore! — сякаш се изплю Бейб. — Мразя предателите!
Когато произнесе думата traditore, което на италиански означава „предател“, прозвуча като удар на куршум.
Бейб заби пръст в един от чиновниците. Той взе мкирофон и го включи. С добре поставен глас изрече:
— Господа, мога ли замалко да привлека вашето внимание?
Отекнал кухо от металните високоговорители надлъж и нашир по грамадния склад, звукът сякаш се стовари върху хилядите, които се тълпяха наоколо или стояха на опашките.
— Много сме ви благодарни, че в този мразовит ден дойдохте да търсите работа в отново възкръсналата „Пюнърд Лайн“. Най-високо ценим верността. Току-що хвърленият в реката господин преди време е работил за хора, противопоставящи се на сегашните собственици на фирмата. Ако има и други подобни, могат да си спестят неприятното гмуркане, като тихо си отидат, но веднага.
Трима мъже се отделиха на различни места.
Хванаха ги на секундата.
Мъже с черни палта и ниско нахлупени шапки ги понесоха въпреки съпротивата им към ръба и с шумни плясъци ги метнаха в ледената вода.
Четвърти човек изведнъж се втурна от опашката и доброволно се метна от пристана!
Чиновникът с микрофона продължи:
— Сега, след като се отървахме от тези мръсни „бибипци“, процедурата по наемането на служители може да продължи. Господа, благодаря ви за лоялната подкрепа на новото ръководство.
Чу се слаб приветствен вик.
Опашките пак се размърдаха напред.
Хелър зарея поглед към водата.