Рибарска лодка прибираше Флагрант и останалите. Хелър пак премести погледа си към Бейб.
Китката й се умори. Тя спря движението на хората с обърната надолу длан. После протегна ръка, някой притича и сложи в нея чаша червено вино.
Обърна се към Хелър, лицето й беше студено като зимната река. Впи в него сивите си очи.
От гласа й лъхаше мраз:
— Ти загуби онова състезание — Помълча за по-голямо впечатление. — Все ти повтарям, Джером, че не бива да губиш. Това е лош навик, Джером. Това е навик, който не заслужава никаква снизходителност! Зная, че проявих небрежност. Зная, че не винаги съм била добра майка за тебе. Но това въобще не променя положението, Джером.
— Много съжалявам, мисис Корлеоне.
— А и вестниците разпространяват лоши неща за тебе, Джером.
— Съжалявам, мисис Корлеоне. Не знам откъде идва всичко това. Аз…
— Джером, вестниците са нещо много гадно. Не бива да гуляеш с репортери. Това ще унищожи доброто ти име. Трябва да си особено внимателен с кои хора поддържаш връзки. Не бива да общуваш с престъпни типове като репортерите. Разбра ли ме, Джером?
— Да, мисис Корлеоне. Много съжалявам…
— Престани да ме прекъсваш и не се опитвай да отклоняваш разговора. Нямаш дори едничко извинение, което заслужава внимание! Ти беше много, много лошо момче, Джером. Първо губиш едно съвсем лесно състезание. После се появяваш из цялата преса. И не само погубваш цялото си бъдеще — гласът й се засили, стана по-остър, — ами и жената на кмета тази сутрин ме държа половин час на телефона, за да ми дрънка какви ли не ужасии! Само за тебе и за отрицателното отношение на пресата към тебе!
Тя яростно захвърли чашата червено вино. Пръсна се и плисна като кръв.
От гласа й стаята затрепера!
— ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ТЕ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ! СПРИ ТЕЗИ „БИБИПСКИ“ ВРАЖДЕБНИ СТАТИИ!
Тя се извърна към своите екрани.
Бум-бум изглежда забеляза признак, който не говореше нищо на Хелър.
— По-добре тръгвай с мен — прошепна в ухото му. — Ако останеш още, тя непременно ще се разгневи.
Махнаха се оттам и се върнаха при таксито. Бум-бум сгази още две забрани за паркиране и измъкна колата от пристана.
Хелър седеше отзад, опрял брадичка в гърдите си. Накрая заговори през разделящото кабината стъкло:
— Не мога нищо да направя с лошата си слава. Но мога да опитам нещо друго. Бум-бум, какво най-много харесва Бейб?
— Бейб ли? Що за щур въпрос! Като всички останали жени много си пада по бижутерия.
— Сигурен ли си? — попита Хелър.
— Абсолютно. Два-три диаманта и те вече мъркат.
— Добре. Откарай ме до „Тифани“.
Прекосиха града и след малко Хелър стоеше пред щанда и разговаряше с любезен продавач. Хелър прегледа какво ли не, табличка след табличка скъпоценности върху черно кадифе. Нищо не му хареса. В един момент щракна с пръсти, осенен от вдъхновение.
— Изработвате ли бижутерия по проекти на клиенти? Искам нещо по-разнежващо.
— Разбира се — отговори продавачът. — Последвайте ме.
Остави Хелър в отдела по дизайн с един тип, който приличаше на художник. Онзи мислеше, че ще трябва да помага в рисунките. Но Хелър сграбчи парче кадастрон и няколко цвята фулмастери и се увлече да твори.
Що за дяволски измислици? Той изобразяваше Суверенния Герб на своята родина — провинция Аталанта на планетата Манко! Две кръстосани бластерни оръдия, стрелящи в зелено на фона на бяло небе, в кръг от червен пламък. Случайно бях видял как нарисува това под думите „Принц Кавкалсия“ на влекача, с който долетяхме до Земята. По-разнежващо ли? С кръстосани бластерни оръдия? Какво си беше наумил?
На въпросите му дизайнерът отговори така:
— Да, можем да го изработим като тиара. Разбира се, гербът ще бъде отпред, прикрепен с полукоронет. Полето ще направим от диаманти, оръдията от оникс, бластерните изстрели, както вие ги наричате, ще бъдат от изумруди, а огненият кръг от рубини. Всичко това върху бяло злато, разбира се, за да няма дисонанс.
— Колко? — попита Хелър.
Повикаха още хора и след доста изчисления му съобщиха, че могат да изпълнят поръчката срещу 65 000 долара.
Хелър порови из джобовете си. У себе си имаше само 12 000 долара.
— В момента разполагам само с това.
— За аванс е достатъчно — увериха го. — Можете да доплатите остатъка, когато изпълним поръчката.
— И кога ще стане това?
— Наближават коледните празници. Вече сме претоварени. Няколко седмици… добре ли е?
Той им даде дванадесетте хиляди. Но успях да съзра някаква потиснатост в него. До този момент не бях осъзнал, че и Хелър е разорен. Каза им да направят най-доброто, на което са способни, и си тръгна.
Аз ликувах. Изи щеше да му изсмуче наличните. Никога нямаше да разполага с парите, за да получи тиарата!