Стъписаната общественост снощи можа със собствените си очи да види доказателствата в шоуто «Закъснял с 59 минути и половина».
Никога досега свещеното обиталище на М. И. Р. не е било докосвано и от най-бледия намек за скандал.
Говорител на «Богъл, Гаудж и Хаунд» каза:
«Ще спечелим делото като на шега. Честта на американската младеж трябва да бъде защитена от позорните интриги на тези корифеи на образованието. Това дело ще остане в историята. Ще ги затрием тези скапаняци.»
Не можахме да открием за коментар президента на М. И. Р., който не бе изрично посочен в изявлението.
В трескаво дирене на различни мнения вестникът потърси председателя на Върховния съд Хамбургер. Той заяви:
«Това е неофициално, лично мнение, но да ви кажа — правосъдието заслужава такива сладки дела. Ако отнесат това към нас за преразглеждане, ще обърнем внимание на каквото и да било, стига да е в писмен вид.»
(На стр. 34 ще намерите изключителни снимки на бунтовете в М. И. Р.)“
Щях да изтичам долу, за да взема и други вестници, но не се наложи. Продавачът вече се беше приспособил към моите навици и ги беше докарал с количка — купчина, висока цял метър! Точно това, от което се страхувах! Историята гърмеше по цялата страна!
Този Медисън ме изнервяше. Нали разбирате, вярата ми в него не се сгромоляса, само малко се поразклати. Схващах, че именно мащабът на иска и фактът, че за пръв път някой се осмеляваше да заведе дело срещу могъщия М. И. Р., се превърнаха в сензация, затова се надявах самото Гениално хлапе да остане по-настрани във всичко това.
Реших да оставя Медисън да направлява нещата. Вероятно в действията му имаше задълбочено премислена стратегия.
На следващата сутрин обаче Медисън пак владееше своята първа страница!
В интервю, дадено специално за този вестник, президентът на М. И. Р. ни довери новина, предназначена специално за Гениалното хлапе.
«Ако, каза президентът, Джери Уистър не се откаже от своя иск незабавно, ще бъде изключен! Освен това ще му спрем стипендията от „Октопус Ойл“ и ще го уволним от ресторанта на колежа, където работи като сервитьор.»
Тези силни слова бяха изречени особено внушително. Университетът има намерение да се бори!
Адвокатите на университета — «Фадъл, Мадъл и Падъл», днес заведоха насрещни искове в щатския съд, в които се твърди, че обвиненията на горепосочения Джери Уистър са лъжливи, злонамерени и необосновани.
(Вижте фоторепортажа на стр. 19, в който даваме пълна картина на бунтовете в М. И. Р.)“
В повечето новинарски емисии показваха откъси от бунтовете. А във вестниците на цяла страница беше публикувана реклама, призоваваща уважаемата публика да гледа „Закъснял с 59 минути и половина“, ако иска да научи новините, преди да са се случили. Те наистина изстискваха до капка своя шанс.
В останалите вестници не само обширно разказваха историята за насрещния ход на М. И. Р., ами поместваха и редакционни статии за американската младеж, която била жертва на университетите, обаче всички единодушно стигаха до извода, че всички студенти си го заслужавали.
Да, Медисън продължаваше с пълна пара. Хелър понесе тежък удар, защото пресата очевидно беше на страната на университетите. Дори показваха труповете на неколцина студенти, пребити до смърт от полицейските части за борба с масовите безредици. Благоприятен признак.
Ако ме оставеха да продължа своя анализ, сигурно щях да открия и по-приятни за себе си факти, но още същата вечер вниманието ми беше грубо насочено другаде.
Втора глава
Щях да пропусна случката, ако не бях нащрек. Но знаех, че за мен е много важно да следя всяко нещо, което би ми подсказало намеренията на Хелър. След събитията в Кънектикът бях сигурен, че той има някакви опасения, и макар да не се размотавах прекалено из Ню Йорк, не исках да допускам и най-малкия риск да се блъсна в него зад някой ъгъл. Всъщност всеки път, когато се налагаше да минавам близо до „Емпайър Стейт Билдинг“ или в района на ООН, аз се смъквах на пода в таксито, за да не ме види от тротоара.
Така че напоследък свикнах набързо да преглеждам записите от наблюдаващите го устройства. Обикновено не си губех времето с нощните записи заради онези странни електронни смущения около неговия апартамент, но след като Гунсалмо Силва преспокойно почука на моята врата, знаех, че в предпазливостта няма прекаляване.
И бях възнаграден!
Слисах се. Явно когато спасяваше Изи, той обърна внимание на наблюдателната площадка на „Емпайър Стейт Билдинг“. Никога не бях виждал някой да проявява толкова силен интерес към саждите. На кого ли му пукаше какво става с атмосферата на тази планета? Щом Ломбар поеме властта на Волтар, щеше да вземе мерки, за да не остане никакво население на Земята — той си имаше достатъчно отрепки и в родния свят, без да си взима беля на главата с още една цяла планета. Вероятно беше да остави само малка колония в Турция, за да поддържа доставките на опуим. Така че трябваше ли му на някого да се занимава с атмосферата на Земята? Нека се задушават от собствените си сажди или пък да бъдат избити от изтребителните екипи — каква е разликата?