Пета глава
На един паркинг Бум-бум угаси осветлението в кабината и облече нормалните си дрехи. После, натоварени с целия багаж и котката в дамската чанта, те минаха през ледената нюйоркска нощ и влязоха в „Емпайър Стейт Билдинг“ откъм 33-та улица.
Сънливото момиче качи асансьора до техния етаж, без да покаже и следа от любопитство. След малко Хелър вече барабанеше по вратата на „Мултинешънъл“.
Изи го стрелна с поглед през открехнатата врата.
— Какво става?
— Сега освен котака и тебе ще направим съучастник — съобщи му Бум-бум. — Хайде, идвай.
Влязоха в офиса на Хелър, оставиха багажа и включиха лампите. Котката се зае да изучава новото място.
Хелър бутна куфара на пода и тъкмо посягаше за нещо, с което да разбие ключалките, Бум-бум го спря.
— Не, не! Исусе, нима нищо не помниш от онова, на което те учих? Никога на разбивай ключалки в Ню Йорк — може да има скачена бомба! Остави на мен.
Бум-бум порови в кутия с инструменти, намери клещи за тел и тънки отвертки, с които нападна задните пантички на куфара.
Хелър отвори широко двата сака и започна да преглежда какво имаше вътре.
Влезе Изи. Беше си наметнал вехто оръфано палто и нощна шапчица, а краката му бяха боси.
Хелър вадеше разни предмети и четеше на глас етикетите им.
ВОДОРОДЕН САМОНАДУВАЩ СЕ БАЛОН ЗА БЪРЗО БЯГСТВО.
ПРЕМИНАЛ ТЕСТОВЕТЕ В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЦРУ.
ТОПЯЩА СЕ ЛЪЖИЧКА.
КОГАТО РАЗБЪРКВАТЕ С НЕЯ КОКТЕЙЛИ, ПУСКА СМЪРТОНОСНА ОТРОВА.
ПРЕМИНАЛА ТЕСТОВЕТЕ В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЦРУ.
ОТРОВНО ЧЕРВИЛО
ОТТЕНЪК: ЧАРОВНАТА КАРМЕН
НАМАЖЕТЕ УСТНИТЕ НА СЕКРЕТАРКАТА И КОГАТО ЦЕЛУНЕ ШЕФА, ЩЕ МУ ПРЕДАДЕ СМЪРТОНОСНА ОТРОВА, УБИВАЩА МИГНОВЕНО.
ПРЕМИНАЛО ТЕСТОВЕТЕ В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЦРУ.
САМОУБИЙСТВЕН КОМПЛЕКТ: ВЗЕМЕТЕ СИ ДВА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕ.
ГЛАВНИЯТ ЛЕКАР НА СТРАНАТА УСТАНОВИ, ЧЕ ТОВА Е ОПАСНО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ…
— Какво правиш? — неспокойно попита Изи.
— Проникваме в най-строго пазените тайни на ЦРУ — отвърна Хелър.
— Не мога да отворя тия „бибипски“ пантички — оплака се Бум-бум.
Хелър посегна към ключалките и ги дръпна нагоре. Куфарът се отвори! Бум-бум скочи да търси укритие.
Изи не последва примера му. Вече беше забелязал нещо в тесния процеп под капака. Наведе се и отвори куфара докрай. И изпъшка:
— Олеле!
ПАРИ! Куфарът беше претъпкан с щатски банкноти от най-различни номинали, грижливо пакетирани и облепени с банкови бандероли.
Хелър вдигна куфара за единия ъгъл и го изпразни на пода.
Малка планина ПАРИ!
Оглеждаше куфара отвътре за надписи или двойни дъна.
Но Изи веднага седна на пода. Голите му ходила се потъркаха едно в друго. А ръцете му се впиха като лапи на хищник в пачките.
С неразбираемо мърморене, бързо като неясните движения на пръстите му, той прилежно подреждаше пачките до себе си. След малко свърши.
— Олеле! — възкликна Изи. — И да има грешно комплектовани пачки, тук са горе-долу ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА!
Той потърка очи зад дебелите рогови рамки на очилата. Погледна Хелър.
— Как ги правите тези неща?
Хелър извади моите нещастни, попаднали съвсем не у когото трябваше сто хиляди долара. Прибави към тях рубли и още една стиска различни валути от дамската чанта. Хвърли всичко това върху купчината.
— Изи, имам си тайни обожатели. Ужасени са от мисълта, че мога да стигна до получаване на социални помощи.
— Да не сте изтеглил парите от банка? Тоест водят ли някакви следи към тях?
— Въобще никакви — успокои го Хелър. — Абсолютно неподлежащо на проследяване дарение.
Изи направи окончателния сбор.
— Олеле, олеле! Това означава, че ни остават само 400 000, за да си оправим сметките с Данъчната служба.
Хелър се пресегна. Измъкна няколко пачки от купчината.
— Нека бъдат 410 000, Изи. Бум-бум малко е закъсал с гардероба. Само от това ми се оплакваше цяла вечер.
Подаде десетте хиляди на Бум-бум.
Изи обмисляше планове и смяташе.
— Няма да платя на Данъчната. Ще пусна цялата сума в арбитражните операции, ще я умножа и чак тогава ще се разплатя с онези грабливи гойим. Японската йена е евтина като калта в Сингапур, но скочи до небето в Париж! Веднага ще се заема да…
— Изи, чакай малко.
Хелър се огледа. Котаракът се бе качил на бюрото му, седеше там и много напрегнато се взираше в Изи.
Хелър даде на Изи стодоларова банкнота.
— Върви да купиш на това коте одеялце, нов нашийник, купичка за храна и каквото още е нужно. То си няма дори приличен скафандър.
Изи взе парите, но попита:
— Котка ли ще държите тук? Че нали няма мишки.