— Този котак въобще не се занимава с мишки. Тясната му специалност са плъховете. Изи, това е много печен котак — професионален убиец. И ще ти бъде много приятно, като ти кажа, че аз му спасих живота, затова вече имаш с кого да споделяш отговорността за мен.
— О, да благодарим на небесата! — вдигна очи Изи. — Веднага ще му намеря и скафандър, каквото и да означава това.
Той тъпчеше парите в големи пластмасови торби, взети от бара. Провери да не е пропуснал някоя пачка, после излезе на бегом.
Котаракът явно се убеди, че Изи ще бъде послушен, защото се сви около настолната лампа и заспа.
Хелър разглеждаше портфейла, който измъкна в последната секунда от джоба на Черното палто. Намери някакви документи за самоличност. Показа ги на Бум-бум.
— Ингано Джон Скроконе. Чувал ли си това име?
— Не.
Хелър пак сведе поглед към документите.
— Аз май станах спец по събирането на документи. Ще трябва и този да го проверявам.
Бум-бум попита:
— Какво точно стана на онзи покрив?
— Шът! — каза му Хелър. — Заклех се на котака да не представям на съда доказателства срещу него. Там е пълно с отпечатъци от неговите лапички. Затова и аз, и той ще се позовем на Петата поправка.
— Тъй ли било? — промълви Бум-бум.
Котката се протегна и замърка.
Шеста глава
Ужасната гледка как моите сто хиляди долара попадат в ръцете на Хелър причини нещо на душевността ми. А както всички психолози знаят, когато душевността понася твърде много ритници, тя на свой ред си го изкарва на „его“-то. А когато и без това и двете вече са подути от тежки удари, започва синдромът „аз се побърквам“. От многобройните разочарования се претоварват и кръвоносните съдове, което води до епилептичен припадък.
Всички болни си имат свои начини да се облекчат. При някои е достатъчно да се разкрещят на жените си. Други пък с кеф пребиват кучетата си. Наложи ми се да мисля бързо — ако не си окажех веднага първа помощ, можех да стигна до нужда от психиатрично лечение. Пияниците често се разтушават с някоя и друга допълнителна чашка, но на мен май нямаше да ми помогне. Ала точно от суровата необходимост се ражда вдъхновението. Най-добре беше да зарадвам погледа си с малко пари. Бях сигурен, че този облекчаващ балсам за душата ще предотврати заплашващия ме епилептичен припадък.
Съответно отидох при дюшека и бръкнах с треперещи ръце. Преди няколко дни, след посещението на Силва, там останаха трийсетина хиляди. Ако само се загледах в тях и погалех хрускащата хартия, току-виж, животът се върне в моите висши нервни центрове и ги направи по-малко нервни.
Ръката ми не напипваше нищо!
Трескаво бърках навсякъде.
Пак нищо.
Стреснат повече отвсякога, хвърлих дюшека на пода. Разпердушиних леглото. Послужих си и с нож.
НИКАКВИ ПАРИ!
Бяха изчезнали.
Легнах на съсипания дюшек и си получих епилептичния припадък.
Не помогна и това.
Поблъсках си главата в стената. Това също не ми помогна. Но след някое време се събудих и установих, че навън вече е настъпил слънчев ден.
Кафе. Може би няколко чаши кафе биха укрепили нервите ми. Някак успях да се обадя и да направя поръчката. Отидох под душа, но след малко открих, че съм застанал под струята с дрехите.
Когато поправих грешката си и оставих панталона бързо да се превръща в лед на терасата, закуската беше донесена.
Без да се замисля, разгърнах вестника.
Щръкнали зъби!
Снимка на две колони!
Медисън отново бе завладял първа страница!
Адвокатите на Гениалното хлапе — «Богъл, Гаудж и Хаунд», днес заведоха иск срещу богоподобната «Октопус Ойл», като най-хладнокръвно настояват за десет милиарда долара обезщетение, най-грандиозното гражданско дело от този род в историята. Когато се свързахме с адвокатите на Роксентър — «Суиндъл и Крауч», отговорът беше «Няма да коментираме».
Днес финансовият свят беше разтърсен от факта, че някой е посмял да заведе дело срещу «Октопус». Цените на акциите полетяха надолу. Индексът Доу Джоунс падна с 230 пункта. Другите шест компании от «Седемте братя» припряно започнаха да отричат съучастие и отношение към случая, но информирани източници твърдят, че скоро и те ще бъдат привлечени поради неразривната им взаимна обвързаност и пълното им подчинение на «Октопус».
Гениалното хлапе заяви:
«Октопус» не може да се измъкне и да остане настрани от моята борба за честност в отношението на учебните заведения към студентите. «Октопус» щедро помпа средства в М. И. Р., което превръща петролния бизнес в съучастник в крайно злонамерен заговор, връх в нарушенията на правата ни. Като прекратиха моята стипендия и лишиха ресторанта на колежа от моите услуги, те създадоха непоправим и с нищо неоправдан хаос. Щом «Октопус» може най-бездушно да лиши студентите от допълнителни порции оризов пудинг, значи е заплашен дори американският начин на живот. Така се дава път на фашизма, скоро всички ще треперим под петата на тиранията…“