— Моля ви! — извика Хелър. — Моля ви, може ли да ви прекъсна?
— Не може. Какво искаш?
Хелър й подаде пакетче. Беше увито в сребриста хартия и вързано с черна лента.
— Имам подарък за вас!
Тя малко омекна и взе пакетчето, но каза:
— Няма смисъл да ме подкупваш с някакво си gingillo. Никакви дреболийки не могат да компенсират онова, което заради тебе трябва да търпя от жената на кмета! Свършиха ми думите, докато се опитвах да я убедя, че ти си само едно добро момче, което малко е кривнало от правия път…
— Отворете го! — отчаяно помоли Хелър.
— Добре де — с мразовит глас каза тя. — Само за да те поразглезя още малко.
Изтръска стилет от скрит под ръкава калъф и сряза черната лента. Раздра сребристата хартия. Разгъна я.
Зяпна съдържанието на пакетчето.
Обърна го, за да се увери, че няма грешка. Пак се взря в него. Вдигна ококорените си очи към Хелър.
— Паспортът на ГУНСАЛМО СИЛВА!
Най-после прозря истината.
Втурна се към Хелър и метна ръце през врата му.
— Ти си го УБИЛ!
— Е, не точно — обясни Хелър. — Той горе-долу сам се гръмна!
— Ох, МИЛОТО МИ МОМЧЕ!
Тя се дръпна. Погледна пак паспорта и викна:
— ЙУХУУ!
Завъртя се в танц из хола. Най-накрая се отпусна в едно кресло.
— Ave Maria, най-после Свети Джо е отмъстен!
Разплака се.
След малко попи сълзите с кърпичка и започна да натиска бутони един след друг.
Вътре нахълтаха служителите й, сякаш бе включила пожарна сирена. Тя вдигна паспорта.
— Гунсалмо Силва е мъртъв!
Така се развикаха от радост, че се наложи да намаля звука.
Тя отиде да покаже паспорта на портрета на Свети Джо. Изстреля като картечница цяла реч на италиански, казваше му, че предателят е вече труп, сега душата на скъпия покойник могла да почива в мир, щяла да поръча огромна възпоменателна меса, щом намери свободен миг.
Завъртя се към подчинените си.
— Бързо, донесете на Джером мляко и сладкиши!
Накара Хелър да седне в собственото й любимо кресло. Донесоха му млякото и сладкишите.
Бейб обсъждаше плановете си за празненство и меса.
Внезапно се сети нещо.
— Сигурна съм, че ще му направят погребение. Да, и за това трябва да се погрижим. За погребението на Силва. Нали имаше някакъв брат и чичо? Така, какво можем да направим за погребението на Силва? Голяма украса от цветя. Точно така. Ще изобразява черно куче. Джорджо, погрижи се за тази поръчка. О, да. И аз ще присъствам. И ще измисля как да накарам жената на кмета също да присъства. Какво ли да облека? Бяло и червено? Може би ще е само червено. Червен воал… Не, не, ще трябва да измисля нещо по-добро! Джорджо, обади се на моя моден дизайнер. Предай му, че заповядвам да сътвори най-празничната дреха за това погребение! Охо, това вече ще сложи на мястото й жената на кмета! Тя ще дойде, навлякла нещо не по модата. Ох, Джером, вземи си още сладкиши!
Италианци! Минаха два часа, докато се поуспокоят малко.
Най-сетне започнаха важните телефонни обаждания и вероятно по цялата огромна организация на Корлеоне, на запад и на изток, по целия свят се разнесе като вълна новината, че убиецът на Свети Джо е вече труп. И тъкмо когато ми се струваше, че вълнението е затихнало, някой звънна да потвърди, че Силва бил в моргата на Ню Йорк и че по тялото му нямало и една останала здрава кост. Тогава всичко започна отначало, този факт се впусна да преследва предишния надлъж и нашир из империята Корлеоне по света. По техните машини в мазето запристигаха поздравителни телеграми чак от Нова Зеландия, от кораби в океана и от летящи самолети.
Навитите на рола ленти започнаха да се трупат в краката на Хелър, а Бейб оживено четеше на глас всяко послание със светнали очи.
След време Хелър каза, че му се налагало да се връща в Ню Йорк, иначе котаракът можело да остане гладен. Но Бейб го накара да остане. Котките можели да почакат. Знаела, че младите момчета били вечно гладни, затова го принуди да се натъпче с обяд до пръсване.
Когато се разправи с третата порция спагети, той каза:
— Има още нещо.
Извади от джоба си картата, която го видях да намира в портфейла на Черното палто. Заподозрях, че това е била главната причина да дойде при Бейб.
— Можете ли да ми кажете кой е този човек?
Бейб прочете името. Смръщи се от усилие да си спомни.
— Ингано Джон Скроконе? Май съм го чувала някъде. Но не помня. Джовани! — Когато повиканият се появи, тя му нареди: — Пусни това в компютъра и виж какво ще излезе.
Джовани скоро се върна от мазето.
— Тоя е главен счетоводител при Фаустино Наркотичи, въшка на въшките.
— Джером! — възкликна шокираната Бейб. Впи поглед в него. — Ти общуваш с неподходящи хора! Джером, трябва винаги да внимаваш за доброто си име.