— Не ти е давал никакви заповеди да намесваш в драсканиците си „Суиндъл и Крауч“! — прекъснах го. — Само да ги свържеш в новините с „Богъл, Гаудж и Хаунд“ и мистър Бери ще ти прекъсне телефона!
Това му подейства.
— Ох! — Той се прегърби. — Толкова трудно се работи с непрофесионалисти! Вие не разбирате същината на връзките с обществеността.
— Много добре я разбирам. Доверие, известност и конфликти, а? Известността днес ми струваше в хотелския апартамент 18 932.27 долара. А ти и аз ще си имаме грандиозен конфликт, ако не престанеш да намесваш „Суиндъл и Крауч“ и ако си въобразяваш, че „Октопус“ се нуждае от вниманието ти. Опомняй се навреме или ще ми загубиш доверието!
— Но това ми даде първа страница! — разхленчи се той. — Имах първа страница ден след ден! Връзките с обществеността са като майсторската стрелба. Има значение само колко пъти ще улучиш първа страница. А Медисън направи тази мишена на решето!
— И нея, и всичко останало! — сопнах се. — Сега се успокой. Влез в правия път и върши каквото ти беше поръчано. Оправи щетите, което нанесе на „Суиндъл и Крауч“ и на „Октопус“. Без повече заблудени куршуми, избиващи невинни минувачи! Отърви се от тези съдебни искове! Налучкваш твърде близо до болното място.
— Но и в отразяването на събитията трябва да има мъничко истина — възпротиви се Медисън. — Също като подправките…
— Няма да позволя — заявих.
Изведнъж той се засмя.
— Велико! Великолепно! Проумях. Сега вече ми е ясно! Съдебните процеси дават само за ден-два първа страница. После обикновено отпадат на втора и потъват. И това с нищо не променя генералната ми програма.
Той почти затанцува из кабинета си. Наблюдавах го с подозрение. Беше прекалено щастлив за човек, току-що сдъвкан и изплют в най-добрия стил на Апарата.
Той спря. От неговото честно, сериозно лице лъхаше искреност. Хвана ръката ми. Стисна я.
— Мистър Смит, благодаря ви за тази велика идея. Може и да не сте професионалист, но аз ви уверявам, че свежата гледна точка е като топъл повей за и без това прегрелия се ум.
Той се втурна към залата.
— ЕКИП! ЕКИП! Всички да се съберат при мен. Току-що ми дойде ВЕЛИКА идея!
Тръгнах си. И малка порция Медисън ми засядаше на гърлото.
Четвърта глава
Имах си и лични проблеми.
Бях без пукната пара в джоба.
На мен също ми хрумна великолепна идея. Нямах търпение да се захвана с изпълнението й.
Погледнах си часовника. Разполагах с предостатъчно време, стига да побързам.
На ъгъла на „Мес Стрийт“ огледах всичко наоколо.
Камионът ми беше изчезнал!
Някой „бибипец“ бе откраднал превозното ми средство!
Сега просто беше наложително да побързам. Стрелката опасно наближаваше пет часа.
Трескаво се озъртах. Наблизо имаше светофар. Още една идея! Втурнах се през улицата на червено, бягайки от колите. Озовах се до водещото на север платно.
Сега там отпред светна червено. Движението спря. Затичах край редицата автомобили.
Видях стара жена зад волана на раздрънкан „Форд“. Сграбчих дръжката на вратата, отворих и скочих вътре.
Изтръсках своя „Деринджър“ от ръкава и я мушнах в хълбока с него.
Тя зяпна.
— Това е грабеж! — изскърцах аз. — Веднага карайте към „Роксентър Плаца“ или ще си отнесете едно изнасилване!
Тя изпищя тъничко.
— Карайте! — заповядах отново.
Светна зелено. Оставяйки ехо от писъци след себе си, ние се понесохме на север.
Погледнах часовника. Оставаше ми малко време. Но тази жена караше на зигзаг по цялата улица!
— Карайте направо! — заповядах.
— Не виждам нищо без очилата! — вресна тя. — Извадете ми очилата от жабката!
— Карайте! — за по-внушително я ръгнах в ребрата с „Деринджъра“.
Криво-ляво, като непрекъснато я насочвах, изпълзяхме на „Авеню ъв ди Америкас“ и запрашихме на север. Намирахме се само на четири квартала от „Роксентър Плаца“, но тук улиците бяха оплетени хаотично. Карането приличаше на бродерия.
Колата поднесе и едва не паднахме в строителен изкоп.
Тя наби спирачки. Аз почти излетях през предното стъкло.
— Не виждам без очилата! — пищеше жената. — В жабката са!
Добре де! О, Богове! Всичко ще направя, само да не се пребием! Отворих капака.
ПУУФ!
Пълна порция газ право в лицето ми!
Разкрещях се! Ослепях като къртица.
Тя май отвори вратата откъм мен. Обувки с остри токчета се забиха в тялото ми.
Бях изхвърлен на паважа! И се изтърколих право в изкопа!