Вцепених се от погледа на мис Пинч.
Тя се запъти към един от шкафовете с мъжки движения на голото си тяло. Затършува вътре. Подбираше нещо сред няколко предмета.
Отстъпи от шкафа. Потупваше дланта си с дълга четирийсетина сантиметра гумена палка.
Кенди седна напрегнато с блеснали очи. Вагнер разтърсваше стаята. Мис Пинч провери веригите, с които бях разпънат.
Погледът й шареше по тялото ми и подбираше пресметливо.
Кенди се разкрачи. Цялата беше възбудено внимание.
Мис Пинч си избра едно от стъпалата ми.
ПЛЯС!
— Хайде, крещи — подкани ме мис Пинч. — Без крясъци няма смисъл.
Зарекох се да не й доставя това удоволствие. Стиснах зъби.
Тя отново се прицели в стъпалото ми.
ПЛЯС!
Болката ме прониза!
Тя мина край леглото. Включи червен прожектор, който осветяваше само мен.
Избра корема ми.
ШЛЯП!
Тогава вече сериозно се зае с работата си.
Озъбена, влагаща цялата си сила, тя заудря навсякъде по тялото ми!
Удари ме по „бибипите“!
Писнах!
Кенди пъшкаше. Очите на мис Пинч горяха от омраза. Гумената палка се надигаше и спускаше в ритъма на Вагнер.
Мъка!
Пищях и пищях, и пищях!
Мис Пинч падна дотам, че започна да ме бъхта с юмруци!
Кенди скимтеше:
— Пинчи, Пинчи, Пинчи! О, Боже, Пинчи, взе ми, вземи ме веднага!
Мис Пинч се извъртя вихрено. Стисна голата Кенди в ръцете си. Нахълта с нея в другата стая и блъсна вратата след себе си.
Нечленоразделни стонове. После писъци, неспирни писъци.
Тишина. Нима мис Пинч уби другата?
Най-сетне гърлено ръмжене. Заприлича ми на псувни.
После пак тишина.
След няколко минути вратата се отвори. Мис Пинч изнесе Кенди. Остави я на дивана, коленичи и се зае да разтрива китките и глезените й.
Кенди се опомни и метна ръце на шията на мис Пинч, която ми каза:
— Инксуич, ти си един мръсен „бибипец“. Имаш гадни мисли. Махни си похотливия поглед от горкото невинно момиче!
Мис Пинч глътна малко бира, Кенди дръпна от цигарата.
След малко Кенди каза:
— Музика. Мила Пинчи, трябва да чуя още музика.
Мис Пинч намери „Нощ на голия връх“. Вдъхващите ужас акорди почти веднага зазвучаха от дяволските маски.
О, Богове, отново щяха да правят това!
Този път усещах палката още по-зле.
Загубих съзнание.
Когато значително по-късно дойдох на себе си, те бяха на дивана, но косата на Кенди се отъркваше в стегнатия корем на мис Пинч.
— Аха — обади се мис Пинч, — реши да не се преструваш повече, така ли?
Тя ме заплю.
Музиката беше свършила. Но не бирата и марихуаната.
След малко Кенди започна да гали късата коса на мис Пинч и каза:
— Музика. Искам музика. Моля те, Пинчи, пусни нещо за душата.
Мис Пинч намери плоча с погребални маршове и я пусна. Този път избра по-голяма палка.
Дори не почаках да ме удари. Изпаднах в несвяст още с печалното начало на първия марш. Някъде от много далеч усещах ударите и плясъците на палката с погребален ритъм по тялото ми.
Вероятно минаха часове, преди отново да се опомня.
Кенди лежеше отпуснато в края на дивана. По нея бяха изписани цели рисунки с червило. Ръцете й висяха до пода. Влажните устни бяха полуотворени. Тя спеше.
Но мис Пинч ми се стори по-смъртоносна отвсякога. Видя, че възприемам света наоколо. Застана разкрачена, с ръце на хълбоците и каза:
— Дължиш ми извинение.
Това беше достатъчно да ме стресне и освести напълно.
— Мислеше, че съм откраднала парите ти. Знаех си. Когато сложих последната пачка в чантата си, знаех, че това мислиш. Сега си признай.
Нямах намерение да говоря. Но тя се наведе и взе от пода палката.
— Да — признах. — И помислих, че сте дала част от парите на отговорника по сигурността.
— На Хогър ли? Ау, как можа да си помислиш такова нещо за Хогър? Вярвай ми, Инксуич, няма да стигнеш далече във фирма на Роксентър, ако имаш неверни мисли за самите стълбове, на които тя се крепи! Той е честен човек. Да не ти е казал нещо?
— На бюрото му имаше купчина пари.
— О, сигурно са били от продажбата на наркотици сред персонала. Той е монополен наркопласьор в сградата на „Октопус“ и по-добре внимавай да не купиш от някой друг. Как можеш да мислиш лоши неща за такъв чудесен човек?
Тя с погнуса огледа моето натъртено голо тяло.
— Всички мъже са зли. И ти си доказателството за това. Не, Инксуич, не си станал жертва на никаква измама. Всичките ти 80 000 долара са ей тук.
Мис Пинч отиде при захвърленото палто. Започна да вади тлъсти пачки от вътрешните джобове. Трупаше ги на маса, в чиито ъгли стърчаха черепи. После започна да ги пръска по мен — дъжд от реещи се и падащи банкноти, накрая покриха и краката ми.