После извади от джобовете още нещо. Няколко листа. Дойде и почти допря голите си гърди до мен. Държеше един лист.
— Това са копия от истинските разписки, които се намират в канцеларията. Като знаех какво ще направиш, извадих копията и сега ги виждаш. Ето тези са най-обикновени разписки, каквито ти подписа. Но я виж ей тези.
Погледнах. Що за чудновата разписка! Върху нея бяха наложени снимка на лицето ми отдолу и малко под ъгъл, имаше и пръстов отпечатък.
— Малцина знаят — процеди мис Пинч през стиснати зъби, — че под тезгяха има камера. Прави снимка на подписващия през разписката и я налага върху нея. Също малцина знаят, че химикалката, с която подписвате на гише 13, взема пръстов отпечатък и с електронен скенер го прави част от разписката. Така че тя съдържа всичко — сумата, датата, лицето и отпечатъка. Няма значение с какво име подписваш.
— Искате да кажете, че Роксентър…
— Не, не, не онзи идиот — прекъсна ме мис Пинч. — Самата мис Гребол е инсталирала това. Усъвършенстване на системата. Разписките със снимки и отпечатъци не отиват в архивите на фирмата. Ти смяташе, че не съм обучена. Но тя ми показа точно как трябва да работя. — Усмихна ми се зловещо и заби лакът в моя наранен и гол гръден кош. — Доста е хитро. Така мис Гребол можела да прибира половината от сумите в налични. Разбираш ли, ако някой се размрънка, тя само трябвало да съобщи на Данъчната служба за теглената сума. Укритите доходи водят до тригодишна присъда, която се лежи във федерален затвор. Това е минимумът. А който донесе за укрития доход на Данъчната, получава от 10 до 20 процента от парите. — Тя ме зашлеви и се усмихна. — Нали разбираш, Инксуич, сега си ми паднал в ръчичките. Мис Гребол обичаше парите. Аз харесвам други неща. Подобрих системата. Ако не изпълняваш точно каквото ти казвам, мога с едно мръдване на пръста да те пратя три години зад решетките. При това ще спечеля 10–20 процента от сделката съвсем законно. На мис Гребол й липсваше въображение, макар и да беше лукава посвоему. Като се възползвам от тази система, мога да изнудвам половината служители на „Октопус“. И да получа повече пари и услуги, отколкото мис Гребол някога си е мечтала.
Тя се изправи. Стоеше гола в червената светлина. Вдигаше пълни шепи пари и ги пръскаше над мен. Пърхаха наляво и надясно, сипеха се по моята посиняла голота и наоколо ми.
Най-сетне каза:
— Така че всички тези пари са твои, Инксуич. До последния цент. Не са ли прекрасни?
Тя погали с няколко банкноти разранените ми бедра.
После с ураган от шеметни движения събра всичко и го напъха в голяма бяла торба. Остави я в долната половина на сандъчето, което всъщност беше сейф. Забелязах това, когато затваряше вратичката. Смени комбинацията с един замах.
Върна се при леглото.
— Само аз знам комбинацията за този сейф. И не можеш да я изтръгнеш от мен с побой. Там са парите ти, Инксуич.
Стоеше пред мен, разкрачена и безсрамна. Вдигна ръка. Стискаше в пръстите си стодоларова банкнота.
— Това — каза тя — ще ти плати таксито до вкъщи. Ще стигне и за таксито, с което ще се върнеш тук утре вечерта.
Презрително пусна банкнотата върху мен.
— Може би — продължаваше — утре ще се смиля над теб и ще ти дам още от твоите пари.
Гледах ужасен това чудовище!
— Сега обещай, че ако те пусна, няма да правиш сцени.
Исках да я убия и тя ясно го разбираше.
— В онзи ъгъл на стаята има банкова следяща камера, затова си избий от главата всякакви идеи за убийство. Обещаваш ли?
Какво друго ми оставаше да направя? Обещах.
Освободи китките и глезените ми от оковите. Надигнах се болезнено, а тя ритна дрехите ми към мен.
Облякох се. Вдигнах стодоларовата банкнота.
— И още нещо — каза тази гадна „бибипка“, — ако още веднъж доближиш гише 13, просто ще те гръмна с ловната пушка под тезгяха и ще обясня, че е станало случайно. Единственото място, Инксуич, където ще получиш пари, е тук.
Тя отвори вратата, после решетката от ковано желязо. Стоеше гола, със стиснати устни в ледения вятър.
— Инксуич, когато за пръв път дойде на гишето, казах ти да се разкараш. Не ми се вярваше да ставаш за нещо. Но благодарение на Психиатричния контрол над раждаемостта напоследък всички мъже около мен станаха педали, за да помогнат в намаляването на световното население. И аз отказвам да рискувам да разделя двама скъпи на сърцето ми обратни. Затова по-добре ти, Инксуич, отколкото нищо. Но не си кой знае какво. Така че утре вечер ще те видя тук. По-добре е от три години във федерален затвор. Педалите там ще те убият. И не закъснявай!
Бих й ударил шамар, ала пръстите ме боляха твърде силно.
Повлякох се навън в студената безрадостна нощ.