Но не ми липсваше надежда, колкото и смътна да беше тя. Следващия път щях да убия тази „бибипка“!
Седма глава
Събудих се в свят, който работеше срещу мен.
Ремонтната бригада беше позакърпила аратамента. Не бяха изхвърлили багажа ми във фоайето стигнах до заключението, че Утанч е платила сметката за щетите.
Лекарят на хотела, събуден посред нощ, само цъкаше и повтаряше, докато оправяше ръцете ми:
— Трябва да научим пръстчетата си да не тършуват където не бива.
А в момента декемврийското слънце струеше през терасата и френския прозорец. От него ме боляха очите.
Избутах чаршафа надолу, колкото можах с неловки от бинтовете пръсти. Натъртените места още не бяха посинели и пожълтели толкова, колкото очаквах. Чувствах се като улица, по която се е разходил валяк. И всяко движение само усилваше усещанията ми.
Но офицерите на Апарата са направени от здрав материал. Все още разполагах с две оръжия. Бяха чифт пистолети за дуел, зареждаха се с черен барут. Веднъж ги купих евтино, като мислех, че са истински. Но се оказаха съвременно производство, повтарящо модел от 1810 година. Бяха кремъклии. С цеви, дълги двадесет и два сантиметра. Калибър 50 — това дебело сантиметър и половина парче метал можеше да скъса човек на две. Тромаво заради бинтовете вдигнах ударника и натиснах спусъка поред и на двата. Много насърчителни искри! В кутията имаше барут и куршуми. С ръмжене от болките в пръстите ги наблъсках с достатъчно заряд да убия слон. Щом свърших с това, заех се с по-маловажните неща.
Изкъпах се колкото можах. Всяка капка от душа ми причиняваше почти смъртоносно страдание. Намокрих бинтовете. Трябваше да ги изсуша, като пъхам ръцете си в газовата камина. Окуражих се. Само два пъти ги подпалих.
С леко пъшкане хванах слушалката и поръчах по телефона закуска.
И с нея, разбира се, дойде и прокълнатият от Боговете сутрешен вестник.
Мазохизмът не познава граници.
Разгърнах вестника. Ето ти я и първа страница.
Крайно изненадващо прозвуча съобщението, че Гениалното хлапе спечели съдебната битка с М. И. Р.
«Богъл, Гаудж и Хаунд» днес заявиха, че в делото «Уистър срещу Масачузетския институт по разрухология» се е стигнало до споразумение преди съдебното заседание, като сумата остана неизвестна.
Самият президент на М. И. Р. потвърди, че Уистър отново посещава занятията и си върши работата в ресторанта.
Студентските бунтове бяха незабавно прекратени.
(Вижте фоторепортажа на стр. 23 — «Студентите победоносно се завръщат в аудиториите по цялата страна».)
В съдебните кръгове кипяха спорове каква може да е сумата, позволила да се стигне до споразумение. Известният астролог Хърман Т. Гесуинкъл смята, че става дума за милиони…“
Тряснах вестника на масата — и си ударих пръстите. Онзи „бибипнат“ Медисън изпълняваше заповедите. Поне от един съдебен процес се отърва. Но така, че да превърне Гениалното хлапе в герой! Да го „бибип“, Бери грешеше в преценката си за Медисън. Този тип беше много по-опасен, отколкото аз или някой друг би помислил!
Все някак успях да завъртя ръчката на вратата. Струпаните от продавача вестници паднаха навътре. Ритнах ги и ме заболяха пръстите на крака.
Не включих телевизора. Не бих включил радиото, всъщност и не бях в състояние. Знаех какво ще чуя и ще видя. Хлапето, Хлапето, Хлапето! О, Исусе!
Животът ми идваше до гуша.
Върнах се в леглото.
Около четири следобед се събудих от звъна на телефона. С две ръце доближих слушалката до ухото си.
Троснат глас попита:
— Инксуич ли е?
Изпъшках:
— Да.
— Инксуич, обаждаме се от местното бюро на Данъчната служба. Само искахме да сме сигурни, че разполагаме с вашия адрес.
Прекъсна.
Изтърколих се от леглото. Ох!
Онази „бибипка“ мис Пинч! Пращаше ми недвусмислено послание какво би последвало, ако не отида при нея! Щеше да ме издаде! Сигурно беше тя. Или имаше тукашния ми адрес, или можеше да го намери, ако порови достатъчно из досиетата на персонала в „Октопус“. Иначе защо Данъчната би се интересувала от мен? Та аз не бях попълнил дори една данъчна декларация през живота си!
Е, нищо друго не ми оставаше. Мис Пинч трябваше да умре. И тя, и Кенди Ликорис. Налагаше се да прибера онези разписки. Най-добре да помисля как да изтърбуша сейфа.
Облякох се, доколкото можах.
Не бях донесъл по-особени експлозиви. Взех всичко, което имах. Сложих ги в джобовете на палтото си. Пъхнах по един дуелен пистолет в левия и в десния джоб.
Изкуцуках додолу и се качих в такси. Поисках да ме остави на една пресечка от жилището на мис Пинч.