Беше зима и затова вече притъмняваше. Отминаваше периодът на най-натовареното движение. Тътрех се по мрачната улица с още по-мрачна решителност в душата си.
Около входа за мазето беше непрогледно тъмно. Наложи се да напредвам опипом. Хванах в дясната ръка дуелния пистолет. Вдигнах ударника. Натиснах звънеца с огромната му цев. Отстъпих крачка назад.
Щеше ми се през 1810 година да са познавали заглушителите. Трясъкът щеше да бъде страховит.
Чух как някой влезе в преддверието. Появи се ивица светлина. Беше Кенди в многобройните си волани. Знаех, че съм направил грешка. Трябваше да звънна три пъти. Вероятно това беше сигналът за мис Пинч. Нали така направи тя вчера.
Но този път сигналът за мис Пинч беше мигът, когато Кенди махна веригата на вратата.
ДРЪН!
Тежка палка се стовари върху главата ми отзад!
Поне ми се струва, че беше палка.
Рухнах сред избухващи около мен звезди. Чух тракането на падналия дуелен пистолет.
Мис Пинч ме бе причакала сред чернилката наоколо, за да натисна звънеца с гръб към нея.
В този момент не можех да мисля за друго.
Когато се опомних, бяха свалили всичките ми дрехи. Бях окован и разпънат на леглото, бинтованите ми ръце — лишени от всякаква възможност за съпротива.
Мис Пинч, облечена в мъжки костюм, с шапка и тясна вратовръзка, стоеше и ме гледаше.
— Инксуич — каза ми тя, — току-що гласувах да те изберат за магарето на годината. Я сега да чуем колко силно можеш да ревеш.
Тя се пресегна към оставените върху сандъчето пистолети, където бяха и експлозивите, извадени от джобовете на моето палто. Завъртя ги опитно в ръцете си. Вдигна великанските кремъчни ударници. Насочи ги към мен — единия в главата, другия в корема.
Натисна и двата спусъка!
Облак ослепителни искри!
Тя весело се засмя.
— Инксуич, забравил си запалника. Под ударниците не си сложил и една прашинка барут.
Това май я забавляваше безумно. Пак вдигна ударниците. Долепи ги до мен. Дръпна спусъка на пистолета в лявата ръка!
Дъжд от искри прогори кожата ми. Прехапах си устните. Нямаше да крещя. Нали тъкмо от това се разгорещяваха двете идиотки!
Кенди надничаше иззад вратата на вътрешната стая.
— Може ли вече да вляза? Нали сега няма да го видя как се съблича?
— Влизай, сладурче — разреши мис Пинч.
— Ооо! — възкликна Кенди. — Целият е черно-син!
— Цветно месо — констатира мис Пинч. — Тази вечер ще си имаме цветно месо. Мило момиче, какво ще предпочетеш — палка или камшик?
Кенди потръпна.
— О, какъв ужас! Нима ми предлагаш наистина да докосна мъж? Нали знаеш, че инструкторът ни забранява. Самата мисъл за това ме плаши!
Мис Пинч много се разтревожи да не я разстрои. Погали я успокояващо.
— Обещавам да се придържам към правилата на Психиатричния контрол над раждаемостта — Хрумна й светла мисъл. Беше обладана от желанието да зарадва партньорката си. — Виж това!
Завъртя надолу заредения пистолет. Твърде късно беше да викам — видях потеклата струйка барут под ударника!
Тя натисна спусъка.
БАМ!
Червен пламък блъвна по корема ми.
Тежкият куршум се заби в стената. Цял наниз ножове рухна на пода.
Облак дим от черния барут запълзя из стаята.
Как ме гореше този барут! Искрите гризяха кожата ми. Не можех да посегна с ръце, за да ги угася.
Запищях! В момента бях толкова оглушал, че почти не се чувах. След малко слухът ми се възстанови.
Но тези чудовища не се стреснаха.
Кенди, запъхтяна и с блеснал поглед, дърпаше мис Пинч и в същото време опитваше да свали дрехите от себе си.
— Пинчи, Пинчи, вземи ме!
Мис Пинч я погледна.
— Толкова скоро ли?
Озърна се към мен с нежелание. Но Кенди я целуваше страстно.
— Добре де.
Мис Пинч я сграбчи, отнесе я в другата стая и тръшна врътата.
Стонове, пъшкания и писъци.
Тишина.
Ниско, свирепо мърморене.
Тишина.
Поне имах половин час да си поема дъх.
Мис Пинч излезе. Само обувките не беше свалила. Застана пред мен и започна да ме псува. Нарече ме с всяка мръсна дума, която бях чувал, добави и някои непознати за мен.
Накрая изчерпи своята жлъч. Седна на дивана.
— Мъже! — произнесе тя с изгарящо презрение. — Мъчители на жени!
— Мис Пинч — започнах аз, — според мен имате психически проблем. Мисля, че е вероятно някакво преживяване през вашето детство да е станало причина за тази смяна на ролите…
Но не можех да измисля причината, създала това чудовище!
— Хайде де, Инксуич, продължавай. Я да чуем сега някоя сочна историйка за тебе и съседските момиченца. Може би ще пуснеш шеговито разказче как си ги хвърлял на брега върху острите камъни и си подскачал по лицата им! А може да си имал малка сестричка, която много грижливо си превърнал в проститутка. О, сигурна съм, че имаш какво да разкажеш. Но ние няма да се забавляваме. Заслужаваш да бъдеш пребит за тези престъпления, Инксуич! И ще бъдеш пребит, Инксуич!