Тя се обърна.
— Кенди! — викна към другата стая. — Този „бибип“ току-що си призна! Идвай тук!
Кенди дойде. Беше гола. Наблюдаваше с интерес как мис Пинч избира голяма палка.
— Ей сега ще чуеш малко истински писъци, моето момиче.
— Нямам никаква сестра! — изревах.
— Като те обработя, ще проимаш — обеща мис Пинч. И започна да изпълнява обещанието си много стръвно. Най-сетне се дръпна. — Сега признавай! Превърна ли малката си сестричка в проститутка?
Незабавно си признах.
— Значи този бой ще ти подейства добре — заключи мис Пинч и този път ме подхвана съвсем сериозно!
Сигурно наближаваше полунощ. Те прослушаха всичките си плочи. Стаята се изпълни с дим от марихуана. И двете бяха голи, изтощени от много притичвания до съседната стая.
Мис Пинч ме освободи от оковите. Някак навлякох дрехите си.
Тя стоеше гола в преддверието, с ръка върху дръжката на вратата, не обръщаше никакво внимание на ледения вятър.
— Инксуич, очевидно не си преминал обучение във фирмата. Твърде явно е, че сексуалните ти предпочитания са да смачкаш някоя жена в леглото. Ти си перверзен тип, Инксуич. Не знаеш ли, че от това се раждат деца, а децата са забранени? Мисли според правилата на Психиатричния контрол над раждаемостта. Роксентър ще те изрита на улицата само да заподозре, че си привърженик на старомодния секс! Така че, Инксуич, ние ти правим услуга. Постепенно ще те отървем от твоята мъжка зверщина. Смятай, че ти е провървяло.
— О, разбира се — изфъфлих аз.
— Много добре, презрян „бибип“ такъв. Ще се видим с тебе тук утре вечерта. Без пистолети. Нито заредени, нито празни. И без гафове.
Тя помълча.
— А, едва не забравих. Ето ти още сто долара. Днес не се прояви особено добре. Утре вечер може да спечелиш повече. Гледай да се появиш, Инксуич.
Тя трясна вратата.
Стодоларовата банкнота изпърха надолу между краката ми.
Треперех като пребито куче в студа.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ЧАСТ
Първа глава
Когато се събудих на следващия ден, стигнах до заключението, че нищо не вървеше както трябва.
И сутрешният вестник го потвърди.
Кой би помислил, че малко дървесна каша, пресована на лист и мърляво поизцапана с известно количество въглерод, може да се превърне в смъртоносно оръжие? Но вестникът е дори нещо повече. Накъдето и да го насочиш, може да убива. Особено когато към това го тласка един идиот. Който май не знаеше в кого се прицелва.
Очакваше се мишената да бъде Хелър, с каквито и други имена да го наричаха, колкото и двойници да имаше. Но тази сутрин раненият от стрелбата бях аз!
Мъдреше се точно пред погледа ми на първа страница.
Искът за десет милиарда долара, заведен от Гениалното хлапе, беше уреден извън съдебната зала, като дадената за това сума остана неизвестна.
Директорът на Банката на федералния резерв направи спешно изявление, че тази сутрин банката ще бъде отворена и ще поднови работата си.
С внезапно съобщение в ранните часове на деня, спряло за момент работата на всички средства за осведомяване, «Богъл, Гаудж и Хаунд» най-зашеметяващо известиха: «Октопус Ойл» е в безопасност. Току-що се срещнахме със «Суиндъл и Крауч», постигнахме цялостно споразумение за извънсъдебно уреждане на делото «Уистър срещу „Октопус Ойл“.»
Когато се свързахме със «Суиндъл и Крауч», отговорът им беше: «Няма да коментираме». Но техен представител беше забелязан да урежда прекратяването на делото в съда.
Бурно се обсъжда възможната сума, позволила постигането на договореност. Президентът на Нюйоркската фондова борса обеща тя отново да отвори вратите си.
Очаква се доларът устремно да се покачва спрямо чуждестранните валути.
На среща преди зазоряване Седемте братя се заклеха да си оказват взаимно всякаква подкрепа.
Директорът на «Перил-Синч», най-голямата брокерска фирма в света, заяви:
«Когато тази опасност вече не съществува, очакваме днес Доу Джоунс да се покачи, та ние спокойно да си пием кафето. Паническата разпродажба на акции на „Октопус“ (повечето изкупихме ние) приключи, така че изказваме съболезнованията си на онези тъпанари, които продаваха. Сега акциите на „Октопус“ ще се вдигнат до небето. Бог да благослови Гениалното хлапе и американската младеж!»