Хората скачаха в храсталаците навън.
Двигателите на лимузините изведнъж оживяха с ръмжене.
Стаята се опразни.
Лимузините изчезнаха.
Последно парче стъкло падна със звън на пода.
Отец Пасиере се показа иззад вратата. Зяпаше Хелър с отворена уста. Плъзна поглед из обезлюдената и порутена стая. Прекръсти се. И впи в Хелър широко отворените си очи:
— Значи ти си Уистър!
Хелър му каза:
— Почакайте ме, отче. Може би ще успея да уредя погребението.
Затича обратно под голите клони на дърветата. Войниците на фамилията Корлеоне стояха с увиснали челюсти и гледаха празната околност, където доскоро чакаха лимузините. Хелър мина край тях. Отвори вратата на голямата кола.
— Мисис Корлеоне, според мен е вече безопасно да влезете в катедралата. Бандитите на Фаустино си отидоха.
— Какво им направихте? — попита изуменият синьор Сагеца.
— Ами те май просто имаха среща другаде — отговори Хелър.
Подаде ръка на Бейб, за да излезе от лимузината. Тя потри ръце.
Хелър се пъхна в колата и взе котарака, който, за мое учудване, веднага се покатери по него и се настани на рамото му.
— Знахе си аз, знаех си — каза Бейб. — Даже гангстерите на Фаустино не могат да понесат предател като Силва!
Синьор Сагеца отсечено даде заповедите си. Всички soldati на Корлеоне се втурнаха напред и заеха позиции около и в катедралата.
Бейб, Хелър и котаракът стигнаха до грамадната врата.
Отец Пасиере посрещна Бейб в прохода между редиците седалки. Нейните метър и деветдесет и пет се извисяваха над него.
— Дете мое — започна той, — страхувам се, че за погребението на този човек не може да се направи много. Дори собственият му брат отказа да дойде.
— Не се притеснявайте, отче Пасиере — каза Бейб, — ще му направим на този traditore такова погребение, че да не го забрави никога.
Тя бързо тръгна напред, червената пелерина с черните ръце по нея се развяваше. Стигна до ковчега.
Хората от погребалното бюро бяха пооправили лицето на Силва, вероятно по снимките от полицейското му досие. Лежеше както подобава на тържествено изпращан мъртвец. Е, прекалено жълтееше, но не изглеждаше зле, особено като си припомни човек що за кайма е представлявал след падането.
Бейб се надвеси над него. Вдигна червения си воал.
— Traditore! — изсъска тя.
И СЕ ИЗПЛЮ ВЪРХУ СИЛВА!
Ужасеният свещеник отстъпи назад.
Изведнъж котаракът изфуча.
Изстреля се като снаряд от рамото на Хелър.
Връхлетя точно върху лицето на Силва, ръмжеше и дереше!
Хелър побърза да откъсне котарака от трупа. Но той не спираше да фучи и съска, както само котка може да прави това. Никакъв катедрален орган за Силва. Тези звуци на омразата заместиха величественото ехо под сводовете.
Бейб извика:
— Синьор Сагеца! Да дойдат хората, ако обичате!
Всички soldati на Корлеоне, макар и да хвърляха по едно око към постовете си и веднага да се връщаха на тях, идваха един по един.
Всеки вадеше нож с доближаването към ковчега.
Всеки забиваше ножа в гърдите на мъртвеца, плюеше и крясваше:
— Traditore!
Отец Пасиере се беше свил някъде отзад, безсилен да попречи.
Войниците изпълниха своята част от церемонията.
Бейб, с развяна от течението пелерина, вдигна ръка.
Джорджо дотича. Подаде й два дълги черни пръта. Джорджо се втурна и донесе още нещо. Държеше горелка. Запали я. Бейб пъхна края на единия прът в пламъка.
Желязо за жигосване!
Краят на пръта се нажежи до червено. Буква Т! Като traditore, предател!
Бейб застана до ковчега.
И притисна съскащото желязо към дясната буза на мъртвеца! Вдигна се дим. Притисна греещото Т и към лявата буза. Още дим.
Лицето на трупа беше заклеймено със знака за предател!
Но Бейб още не беше свършила.
Взе другия прът и го нагорещи.
Отец Пасиере изскимтя.
Краят на пръта представляваше кръст!
Започна да свети вишневочервено.
Тя пак застана до ковчега.
Вдигна покритото си с червен воал лице към небесата. И извика:
— MUEM SUPROC TSE COH!
И стовари пръта върху челото на Силва. Кръстът беше обърнат надолу!
О, Богове, най-после си спомних! Думите „Hoc est corpus meum“ са от светото причастие. На латински означават „Това е тялото мое“. Когато ги изрекат отзад напред над обърнат кръст, отнемат милостта на един от своите Богове от човека, а не му я дават. Значи този го очакваше обратното на опрощението на греховете. Това беше ЧЕРНА МЕСА!
Свещеникът викна. Кръстеше се като луд.
Бейб вдигна пръта.
Силва беше заклеймен, за да не му прости никой и никога! Дори Бог!
— О, дете мое — хлипаше свещеникът, — длъжен съм да съобщя на отец Ксавие, че трябва да те накаже с тридесет „Pater Noster“ и с тридесет и една „Ave Maria“. С ритуалите на черната меса ти оскверни Божия дом.