— Струва си — заяви Бейб. — Мръсният, гаден предател! Сега не можете да го погребете в осветена земя.
— Не, не можем — ридаеше свещеникът, — но и без това се съмнявам дали Бог би приел при себе си един предател.
— Много добре — удовлетворено каза Бейб. — Значи решихме вашия проблем с погребението. Предлагам да пратите тялото в някоя от свинефермите на Ню Джърси.
— Не, не — възрази свещеникът. — Ще протестират, че се опитваме да им заразим животните.
— Аха, сетих се — възкликна Бейб. — Кажете на погребалния агент да го прати на „И. Г. Барбен“, за да произведат отрова от него!
— Както пожелаеш, дете мое — съгласи се свещеникът.
Бейб пак се наведе над ковчега, взряна в жигосаното лице.
— Traditore! — отново произнесе тя.
И още веднъж вдигна воала си, за да заплюе мъртвеца.
След това Бейб Корлеоне гордо напусна катедралата.
Качиха се в лимузината. Тя доволно се отпусна на седалката, усмихна се и свали ръкавиците си.
Хелър остави котарака на сгъваемата седалка.
Бейб се пресегна да го погали.
— Джером, това е един много мил котарак. Щом види предател, веднага го надушва.
Тръгнаха.
Такова беше погребението на Гунсалмо Силва.
Но макар и разочарован, че не гръмнаха Хелър, аз също останах с печалба.
Осени ме велика идея!
Беше толкова прекрасна, че пищях съвсем малко от болки, докато се обличах.
Предстоеше ми да се разправя с Хелър веднъж завинаги!
Трета глава
Ясно беше, че се налагаше един по-зрял ум да подпомага и насочва Дж. Уолтър Медисън, но той, кой знае защо, не попиваше всяка моя дума.
Добрах се там след мъчително пътуване с такси — всяко камъче, което гумите докосваха, сякаш удряше по натъртеното ми тяло. Някак се качих по стъпалата на „Мес Стрийт“ 42, без да се свлека обратно на тротоара. Пробих си път с лакти през кипящата зоологическа градина от репортери и специалисти по връзките с обществеността с цената на множество болки. А Медисън, жизнерадостен, привлекателен и прям, въобще не ми обърна внимание.
Говореше с някого по телефона. Вдигаше поглед и водеше диалог едновременно с мен и с другия си събеседник.
— Здравейте, мистър Смит. Всичко, което имам да ви кажа, е, че трябва да ми дадете първа страница. А вие ми изглеждате някак блед. Но какво общо има с това вулканът Сейнт Хелънс?
За трети път си отварях устата.
— Опитвам се да ви обясня, че открих същественото слабо място на Хел… тоест на Уистър.
— Е, какво като целият връх на планината се разлетял на парчета? Не го ли направи вече веднъж преди години? Винаги се радвам да чуя мнението ви, мистър Смит. Да, признавам, че погребаният под вулканичната пепел Портланд, щат Орегон, заслужава повече място от една обява. А вие какво сте направил с лицето си? Май е доста насинено. Е, какво като деловият квартал е залят от лава? Ходихте ли при лекар?
Заговорих отчаяно:
— Медисън, несъмнено скоро ще ви свършат материалите за първа страница. Надявам се това да стане още утре. Имам точно каквото ви трябва.
— Ами избутайте тази новина на втора, ако щете и на шеста страница. Смит, приветствам дори непрофесионалните идеи. Значи хиляди са загинали и още хиляди са безследно изчезнали? Смит, защо просто не отидете да поговорите с някого от моите подчинени?
— Има нещо за Хел… за Уистър, което никой друг не знае!
— Слушайте, задължително трябва да поговорим с вас. Щом виждате как лавата в момента се носи към вашата къща, накарайте някой друг да се заеме с това и внимавайте какво ви казвам. Шокирам съм, че в такъв момент ме заплашвате с разобличения. По-добре ми дайте първа страница за всичко, което пращам при вас в „Портландска Мръсотия“, или ще загазите… Какво? Нямате вече вестник, камо ли първа страница? По дяволите, защо ли въобще приказвам с вас?
Той остави слушалката.
— Идеята е великолепна! — примолих се аз.
— Не мога да пратя Гениалното хлапе да спасява вулкана Сейнт Хелънс. Смит, това не пасва на образа, който градим.
Той пак посегна към телефона.
Твърдо затиснах ръката му с бинтованата си длан, за да не се разсейва. И макар гласът ми да стържеше прегракнало от писъците, заговорих по-силно:
— Утре пак ще ви е нужна първа страница за Уистър. Изстреляхте си патроните с тези съдебни процеси. Опитвам се да ви осигуря първа страница за утре!
— Но аз още не съм си изстрелял патроните с процесите, както вие отбелязахте съвсем непрофесионално. И имам първа страница за утре! Ето я!
Той напъха в лицето ми замацано листче. Там беше написано: