Медисън припряно тикна в ръката му листче. Худуърд го погледна.
— Церемонията ще бъде проведена днес, в три следобед, в тържествената зала на Тамани Хол. Ще ви отнемем само няколко минути… Да, сър. Ще присъстват само подбрани представители на пресата… Всъщност само аз и фотографите, никаква телевизия… О, да, сър, мога да ви уверя, че ще бъде отразена в цялата страна и ви гарантирам, че ще съгласувам с вас заглавията и текста до последната дума. Можете да разчитате на мен, сър.
Той прекъсна и стана.
— Ще отиде там. Така добре ли е, Медисън?
— Всичко е наред, Боб. А сега слушайте всички, трябва бързичко да се захванем с това. Боб, ти тръгвай веднага и отиди там с него. Вземи такси.
Старият репортер се затътри към изхода.
Медисън подбра трима фотографи. Изпрати ги бързо да се гримират, за да не бъдат разпознати. След това ги накара да облекат бронирани жилетки.
След това се обади да даде заповедите си на фалшивото Гениално хлапе.
Започнах да губя нишката на събитията. За какво им трябваха грим и бронирани жилетки?
Едва когато всички се натоварихме в един с нищо неотличим микробус, успях да попитам Медисън.
— Когато си имаш работа с ганстери, всичко е възможно — отвърна той. — Учуден съм, че и вие идвате с нас. Това е професионална задача.
— Идеята беше моя — казах, докато се присвивах от болки, защото колата мина през дупка в пътя.
— Така е. Искрено съм ви благодарен за вашата помощ и подкрепа. Идеята е велика.
Но на мен ми беше много мътно КАКВА идея осъществявахме в момента.
Бързахме по претъпканите улици. Беше студено, валеше мокър сняг. Пътната настилка сивееше мокро. Подходящо време да ударим Хелър.
Спряхме до задния вход на Тамани Хол. Това беше наскоро реставрирана сграда насред парк, използваха я само за най-възвишените тържествени случаи. Очевидно Роксентър беше дал парите за реставрирането и земята наоколо, притежавана от него, си беше вдигнала цената. Всичко в името на хората. Така че Медисън можеше да разполага с това място.
Беше три без четвърт. Фотографите светкавично нахълтаха в сградата. Медисън ме поведе по друго стълбище.
Излязохме над малка зала. Намирахме се в ложа, добре прикрити за хората в залата. Но ние виждахме всичко, което ставаше долу.
Там имаше издигнат подиум. Зад него се виждаха врати. На подиума голямо кресло с висока облегалка беше обърнато към празните места за публиката. Фотографите разполагаха принадлежностите си. Намалиха осветлението в залата. Светкавиците им бяха заредени и готови.
След като подреди нещата, Медисън стана бъбрив.
— Онова кресло — обясняваше ми той — е историческо. Същото, в което седял Шефът Туид и събирал подкупите от целия град. Е, след малко ще стане още по-историческо.
Двойникът на Гениалното хлапе влезе със спринт през един страничен вход. За пръв път го виждах на живо. Всъщност, като оставим настрана високия за възрастта му ръст и русата коса, в него нямаше нищо от излъчването на Хелър. Не само заради щръкналите зъби и изпъкналата челюст, дори не заради очилата с рогови рамки. Приличаше на долен готованец. Бях много доволен. Та този скапаняк не би могъл и на кутре да заповяда да размаха опашка! Но пък имаше някакво нагло самочувствие. Фотографите се стараеха да го настанят в креслото точно както им беше необходим. А той имаше свои идеи как да изглежда.
Беше облякъл червен състезателен екип с предпазна каска на главата и смяташе, че с нея има по-добър вид, а фотографите му казаха да разкара тази „бибипска“ каска, защото му засенчвала лицето.
Повече от любопитство, отколкото от предчувствие за наближаваща опасност, попитах Медисън:
— Кой гангстерски шеф вкарахте в играта?
— Ами как, главния. Смит, имената правят новините. Разбира се, че се обадихме на capo di tutti capi. Естествено, че поканихме Фаустино Наркотичи — Примката.
Стъписано си припомних погребението.
— Чакайте! В мига, когато Фаустино разбере, че това е Уистър, ще избяга! Гарантирам ви!
— Хайде, хайде! — усъмни се Медисън. — Какви ми ги разправяте?
Литна надолу по странична стълба към залата и припряно даде нареждания. Върна се горе.
— Уф, Смит, ама вие все до последния момент протакате. Можехте да съсипете цялото забавление. „Бибип“! Това е то да работиш с непрофесионалисти! Но сега всичко ще мине гладко.
Фалшивото Гениално хлапе нахлупи каската и пусна тъмния предпазник на лицето си.
Зад сцената изведнъж настана трескава суетня.
Трима телохранители на Фаустино влязоха в залата. С рязаните си пушки те проверяваха няма ли нещо скрито в седалките. Увериха се, че в камерите няма оръжия. Отваряха врати. Искаха да се убедят, че тук не се подготвя убийство.