Дойдох на себе си много по-късно. Кенди се беше проснала изтощено на пода, по голото й тяло имаше всякакви следи от червило, спеше непробудно с отворена мокра уста.
Дим от марихуана гъсто се стелеше над пода.
Навсякъде се търкаляха кутии от бира.
Мис Пинч тъкмо довършваше венозната си инжекция с „Великото Х“. Извади иглата. Погледна ме. Дрогата въобще не я правеше по-весела. Отведнъж я удари в главата.
Лицето й се разкриви в маска на смъртна омраза.
Изгарях чак до дъното на душата си. Така се измъчвах, че само една трескава мисъл ме владееше. Достатъчно умен бях да не я изкажа гласно. Да се махна от Ню Йорк!
— Ах, ти, „бибипски“ мъжкар! — крясна мис Пинч. — Днес беше съвсем скапан. Да ти кажа право, не ставаш и за храна на свинете. Не ти стигат силите дори за това, което според уроците на Психиатричния контрол над раждаемостта трябва да може и един нещастник. Доктор Фрайбрейн би те определил като умствено изостанал перверзник!
Затворих очи. Смъдяха, и без това не виждах добре.
Тя ме ритна.
— Стана ли вече педи?
— Не! — креснах.
Поне едно нещо знаех — никога нямаше да се превърна в педераст. Както ми беше зле, стомахът ми се сви още по-силно.
— Ето, виждаш ли? Искаш заради тебе да не си направим домашното! Навличай си „бибипските“ дрехи, „бибипнат“ тип такъв!
— За Бога, нека да промия раните си!
— Ха — изпръхтя тя. — Не се опитвай да отклоняваш разговора в друга посока! Вие, мъжете, можете да мислите само за жени. Това е забранено! — Тя награби спящата Кенди и погали гърдите й. — Ти си ужасът на психиатрията — нормалният мъж! Мислиш само как да смачкаш някое нещастно, беззащитно момиче. Погледни я. Припада само защото не понася мисълта, че ти можеш да я докоснеш! Но аз ще те убия, ако го направиш. — Тя страстно целуна Кенди по устните. — Тази вечер дойде да ми я отнемеш, гнусно животно. Радвам се, че ти дадох добър урок. Сега се обличай!
— Още съм окован! — напомних й аз.
Тя пусна Кенди, която се свлече в гола купчина плът. Взе револвера от пода. Вдигна ударника.
И свирепо отключи белезниците една по една.
Но когато опитах да помръдна, мъченията започнаха отново!
— Нека взема един душ! — примолих се.
— И да омърляш банята, където това мило невинно момиче отива всеки ден? Никога! Прибирай си дрехите!
Според мен тази зла, пресметлива „бибипка“ знаеше какво ще стане. Щом навлякох дрехите върху себе си, червеният пипер, сосът „Табаско“ и горчицата пламнаха в раните ми!
Креснах.
Кенди се размърда.
— Пинчи, целуни ме.
Мис Пинч изпълни желанието й и ако имах сила, можех да я убия, да убия и двете, преплели голите си тела на пода.
Но имах възможност да се измъкна, а само за това бях способен да мисля. Пък и цевта на оръжието още беше насочена към мен. Неловко посегнах към дръжката на вратата.
Мис Пинч викна след мен:
— Помни, че ако утре вечер не дойдеш навреме, чакат те три години във федералния пандиз!
Дори не успях да затворя вратата зад себе си.
Целият пламнал, някак се добрах до авенюто. Спрях такси.
Половин час по-късно лекарят на хотела ме пъхна под душа и започна да обработва раните по най-болезнен начин, за да махне червения пипер, соса „Табаско“ и горчицата. Но не ме болеше много, защото първо ми би доза морфин.
Докато работеше, той все повтаряше:
— Цъ, цъ, цъ! С всички тези наранявания сигурно се движите в много груба компания.
Е, вече не беше така. Ако всичко минеше добре, след две денонощия Хелър щеше да бъде смазан, а аз — извън Ню Йорк! Този град ми идваше прекалено. Никога през живота си не бях и помислял, че един град може да превърне човек в салата. Ако не внимавах, току-виж, някой ден се събудя във вид на плодов кекс!
Пета глава
Когато се събудих на следващия ден, вече наближаваше обяд. Внимателно се опипах, както си лежах. Да, още бях жив — невероятно, но факт.
Държах още един коз в оръфания си ръкав.
Нямаше да отида при мис Пинч вечерта!
Но въпросът беше — ще ми се размине ли? Щях ли да се измъкна жив от Ню Йорк?
Твърде несигурно положение. Стиснах зъби. Дългът беше тежък товар, но трябваше да се уверя, че съм спрял Хелър, преди да си отида. Иначе още при завръщането ми в Турция щеше да ме очисти незнайният шпионин. Нямаше смисъл да се измъкна жив от Ню Йорк, за да свърша като труп в Турция. Обля ме вълна от нов ужас — нали убиецът обеща да ликвидира първо Утанч!
Някак трябваше да изстрадам следващото денонощие. Утрешният ден беше решаващ, защото щом не се появя според разписанието, мис Пинч щеше да се обади на Данъчната служба.