Нещо като кабинет. Имаше камина, но в нея не гореше огън. На стената висеше разпятие. Килимът беше черен.
На него седеше Бейб. На колене. Наметнала парче зебло на главата си. Взимаше пепел от камината и я размазваше по лицето си.
— Моя е вината, много съм виновна! — стенеше тя.
Плачеше.
Усети, че някой е влязъл.
Вдигна поглед, сълзите се стичаха по саждите и проправяха две чисти пътечки.
Видя го.
— Ох, Джером! — изпъшка тя. — Собственият ми син е един traditore! — Тя се преви от ридания. — Моят син, моят син!
Хелър понечи да пристъпи към нея.
— Мисис Корлеоне, моля ви да ми повярвате…
Беше отхвърлен на секундата. Тя го спря с обърнати към него длани.
— Не, не, не ме доближавай! Все отнякъде във вените ти е влязла омърсена кръв! Ти опетни честта на фамилията! Не ме доближавай!
Хелър също коленичи, но по-далече от нея.
— Моля ви, мисис Корлеоне, аз не съм…
— Traditore! — сякаш го заплю тя и отпълзя в другия ъгъл. — Ти разби сърцето на нещастната си майка!
Ръката й се стрелна към камината. Извади недогорял вестник. Виждаше се лицето на Фаустино. Движението раздуха тлеещи по хартията искри. И докато тя размахваше парчето, избухнаха в пламъци.
— Ти опозори името Корлеоне! — викна тя. — Собственият ми син се обърна срещу своята фамилия!
Хвърли горящия вестник обратно в камината.
— Толкова усилия положих да ти бъда добра майка! Така се старах да те възпитам както подобава! И каква отплата получавам? Каква отплата, питам те? Да слушам по телефона жената на кмета! — Гласът й се издигна във вой. — Каза, че съм една тъпачка, която дори не знаела за предателя в собствения си дом! И се смя! Смя се на мен!
Тя неочаквано затършува за нещо. Машата! Запрати я по Хелър.
— Махай се!
Машата издрънча на пода.
— Махай се от очите ми!
Сграбчи лопатката и я метна. Едва не уцели Хелър по лицето. Лопатката тресна в стената, а Бейб пищеше:
— Вън!
Докопа стойката с принадлежностите за камината. И я хвърли с цялата си сила. Вратата се напука.
— Махай се! Махай се! Вън! Вън!
Хелър се дръпна назад. Излезе от стаята.
Тя пак зарида, звучеше като оплакване на мъртвец. Хелър бавно стигна до коридора.
Не се виждаха нито Джорджо, нито Джовани.
Взе палтото и шапката си от пода. Влезе в асансьора.
Бавно се вмъкна в таксито и потегли.
О, мои Богове! Медисън успя! С най-прост трик — хартия, мастило, влияние на вестниците. Без да вложи грам истина, той настрои най-могъщия съюзник на Хелър срещу него!
Какъв гений!
Какъв прекрасен инструмент!
А Хелър не подозираше кой го гърмеше така. И дали въобще някой го правеше.
Но все още имаше вероятност всичко да тръгне зле. Хелър също си падаше по номерата!
Осма глава
Хелър стигна до „Грейшъс Палмс“. Остави старото такси на обичайното му място в паркинга.
Качи се с асансьора. Беше още рано и в екрана ми нямаше смущения. Виждах какво правеше. В неговия апартамент стояха две проститутки. Упражняваха начини да се освободиш от захват на китката. Едната попита:
— Хубаво момче, в тази техника палеца ли използваш или показалеца? Марджи казва, че… Ей, ама какво ти е?
Когато се вгледа отблизо в лицето на Хелър, тя забеляза, че е станало нещо твърде лошо.
Той отваряше шкафове, вадеше куфари и чанти. Започна да си събира нещата.
Двете проститутки в паника изтичаха навън. Чувах как едната думкаше поред на всяка врата в коридора. Другата припряно говореше по телефона.
Хелър продължаваше да си стяга багажа.
Когато се обърна, на вратата се тълпяха множество жени, повече или по-малко разсъблечени. Изглеждаха стъписани. Една жълтокожа излезе напред:
— Хубаво момче, отиваш ли си?
Хелър не отговори. Занимаваше се с чантите и куфарите.
Още момичета прииждаха към вратата. Някои вече ронеха сълзи.
Хелър опразваше рафт след рафт с дрехи, трупаше ги и ги връзваше.
Тълпата се раздвижи. Хелър погледна натам. Вантаджо си проби път сред разплаканите момичета.
— Хлапе, какви ги вършиш, по дяволите?
Хелър му отвърна с въпрос:
— Бейб обади ли ти се?
Вантаджо се озадачи.
— Не.
— Ще ти се обади. Непременно ще ти се обади.
Вантаджо не се отказваше:
— Стига бе, Хлапе. Бейб се цупи понякога. Аз ли не знам! Ще й мине.
Хелър бръкна във вътрешния си джоб.
— Чете ли сутрешните вестници?
— Току-що ставам от леглото. Какво има в сутрешните…
Хелър му подаде откъсната първа страница от „Нюйоркска Кал“.
Вантаджо заби поглед в нея. Разбра. И пребледня.
— Боже мили!
Хелър сочеше купа дрехи.
— Тези на никого другиго няма да станат. Според тебе колко струваха?