Наближаваше обяд. Мъчително се измъкнах от леглото и се затътрих към стаята на Утанч.
Вратата на апартамента зееше широко отворена! Никога досега не се бе случвало.
Опитният ми нос подуши ново бедствие и аз надникнах.
Стаята й беше празна!
Никакъв багаж. Нищичко в гардероба и по чекмеджетата.
Тя си бе отишла!
Не знаех с кой полет щеше да пътува.
Нямах билет.
Разполагах с някакви си осемдесет-деветдесет долара. Въобще не стигаха да ме спасят от Ню Йорк.
После си помислих дали няма да се обади, когато купи билетите. Разбира се, точно така щеше да постъпи.
Ръцете ми бяха омотани в бинтове. Както и по-голямата част от тялото ми. Страдах от всяко движение. Но знаех, че е най-добре да си събирам и аз багажа. С мъчителни усилия се заех да свърша работата, само понякога изпищявах.
Беше много изтощително занимание. Пред окончателното затваряне на чантите трябваше да отдъхна. Свлякох се в едно кресло.
По пода бяха пръснати вестници. Преситеното ми око се спря на някаква историйка. С учудване установих, че във вестника пишеха не само за лудориите на Гениалното хлапе.
Арджинъл П. Поупър днес бе пратен в дома за побъркани «Кукувичи покой» по обичайната процедура със заповед на агент на Данъчната служба.
Според обвиненията Поупър не е попълнил и предал декларация за дължимите данъци върху доходите си.
В заповедта на Данъчната служба освен това се настоява той да бъде подложен на електрошокова терапия, префронтална лоботомия и до края на живота си да бъде изтезаван в горепосоченото заведение.
«Той се нуждае от помощта на професионалисти, заяви говорител на Данъчната служба, и само нашите психиатри са в състояние да му я окажат.
Той твърди, че похарчил оспорваните шестдесет цента за марки, за да прати данъчната си декларация. Всички декларации обаче, които не бъдат пуснати с препоръчана поща, естествено попадат в кошчето за боклук, така че оправданията му са смехотворни.»
Вдовицата на Поупър, както и сирачетата му са смлени на кайма, за да бъдат изплатени данъчните глоби.
Шефът на Районното бюро на Данъчната служба в Ню Йорк — Стоуни Т. Блъд, даде изявление за пресата:
«Данъчната служба uber alles! Нека това ви послужи за урок, скапани тъпанари!»
Според службата над 300 милиона американци всяка година извършват данъчни нарушения.“
Знаех, че и това са връзки с обществеността. Знаех, че е изсмукана от пръстите приказчица, която да сплаши хората, за да си плащат данъците. Но въпреки това от уплаха устата ми пресъхна!
Днес вече видях какви опустошения можеше да причини въпросното оръжие, затова косата ми се изправи от ужас!
Едва дочетох вестника, когато телефонът звънна.
Грубиянски глас попита:
— Инксуич?
Толкова се стреснах, че отговорих:
— Да, Инксуич е.
— Добре. Обаждам се от Нюйоркското бюро за неизправни данъкоплатци. Просто правя редовната проверка дали сте си на адреса.
Той прекъсна.
Косата ми не само щръкна, ами взе и да пращи!
Ох, трябваше да се махам! След три години във федерален пандиз с разни педита, пред които и мис Пинч бледнее — ами че после сам ще поискам да ми направят мозъчна операция!
Затворих всички куфари и чанти. Но забелязах, че съм забравил да се облека. Нямах сили да разопаковам всичко. В коша за боклук бе захвърлен костюмът, с който отидох за последен път при мис Пинч. Трескаво го облякох.
Кихнах!
Смърдеше непоносимо на червен пипер, сос „Табаско“ и горчица.
Нямаше време. Бях принуден да се ориентирам по думите на Утанч. Тя спомена полет в четири следобед. Реших да бягам към летището!
Обадих се да дойде някой от прислугата с количка и им казах да извикат такси, което да ме чака пред хотела. Може би щях да се измъкна. Полицаите винаги проверяват дали сте си вкъщи, преди да разбият вратата, значи Данъчните бяха способни на нещо още по-страшно!
Момчето натовари багажа ми на количката. Избута я до вратата на асансьора и зачака кабината да спре на нашия етаж. Сигурно някой се качваше насам!
Някакво шесто чувство ми подсказа да бъда предпазлив. Вратата към аварийното стълбище беше наблизо. Скрих се там и я оставих леко открехната.
Асансьорът спря и вратата му се плъзна встрани.
В коридора излязоха двама грамадни груби мъжаги, каквито досега не бях виждал! С черни шапки, сиви палта, огромни рамене и пищни черни мустаци. Вдъхваха ужас!