Внезапно през процепа видях вдигнатите й нагоре крака. Май седеше на пода!
— Нищичко не бива да се губи — редеше тя. — Съхранението е моят девиз.
Не виждах какво правеше. Чух я да прекосява стаята към мивката.
Чух плисък на вода. После тишина.
Изведнъж чаршафът беше дръпнат от лицето ми. Тя стоеше пред мен напълно облечена.
— Между другото — промълви с професионална усмивка, — ще се радваш, като научиш, че оборудването ти издържа успешно клиничните изпитания. Разбира се, липсва ти опит в употребата на твоите инструменти. Трябва да ти кажа, че Прахд е много по-сръчен майстор.
Тя кимна към долната половина на тялото ми, която не можех да видя. Погледна ме. Размаха заплашително пръст.
— Разбира се, ти сега си само едно малко момче с нова играчка. Гледай да не я счупиш веднага.
Започна да разкопчава катарамите на ремъците, придържащи ме към леглото.
— Султан Бей, не се славите с особено добро име. Наложи се да ви оставя вързан, за да не ме изнасилите в мига, когато се освободите. Сигурна съм, че ме разбирате. Така, ако сега развържа и този последния, ще обещате ли да не ми скачате и да не ме изнасилвате?
Това безумие ми направи услугата да внесе малко ред в хаоса на мислите ми. Действителността сякаш се стовари върху главата ми. Току-що „бибипнах“ гаджето на Прахд!
— Не казвайте на Прахд! — примолих й се.
— Е, зависи.
Изнудване! Знаех си! Моят обучен от Апарата нос го подушваше и през аромата на нейния парфюм и миризмата на секс.
— От какво?
— От две неща. Никога повече да не прекъсваш някое момиче на средата. И никога, никога, никога повече да не блъскаш моя „Фиат“!
Не ми харесваше този неин поглед.
— Обещавам.
— Да, ама аз не обещавам — каза тя.
Със замах отвърза последния ремък и ми метна еднократния халат с чехлите.
— Облечи това и се поразходи из приемната, докато ти донесат дрехите. Трябва да избърша всички тези пръски по пода, преди някой да ги види и да открие какво е станало.
Практично момиче. Излязох припряно.
Осма глава
Установих, че съм заемал стая в основната сграда на болницата. Всички отделения и стаи бяха разчистени още щом се появила възможност огромните запаси да бъдат прехвърлени в складовете. Подразни ме да виждам толкова много турци по леглата. Мястото беше направо претъпкано с гости, които не можеха да си платят престоя! Истинските доходи се криеха долу, в тайното подземие.
Шляех се по посока към голямото фоайе. Беше времето за прегледи. Навсякъде се тълпяха старци, жени и деца, чакащи реда си за безплатното лечение. Пълна загуба на време. Отрепки! Е, аз направих това достъпно за тях. Би трябвало да са ми благодарни. Ходех важно сред гъмжилото. Виждаха кой идва, бързо придърпваха децата към себе си и се свиваха на пейките.
Да вървят по дяволите! Обърнах се, за да отида обратно във фоайето. Един от градските лекари, който през част от времето си работеше тук срещу огромна заплата, говореше на стара жена — сигурно я убеждаваше, че има нужда от скъпо специално лечение в градския му кабинет.
Бащата на сестра Билдирджин!
Изтръпнах.
Бързо влязох в някакво помещение, за да не ме забележи. Надникнах през открехнатата врата. Още стоеше там.
Огледах се. Бях попаднал в единична стая. Някой лежеше, увит в приспособление, покриващо целия му гръден кош като метален сутиен. Пациентът беше целият омотан в бинтове, само очите му се виждаха.
Защо ли му трябваше да вдига ръце, сякаш се пази от удар? Познаваше ли ме?
Взрях се по-отблизо.
РАТ!
В името на Модонските Демони, какво правеше тук Рат?
О, как се вбесих!
— Защо бе, да те „бибип“! — крещях му аз. — Още почивки, а! Не мога да разчитам на тебе дори за миг! Разбираш ли, че твоята „бибипска“ страст към лентяйството ме остави напълно сляп? От тебе се искаше да стоиш в Ню Йорк! Ти си единственият, който може да включи онзи Предавател 831! А ако не е включен, не мога да видя и едно „бибипско“ нещо, което прави онзи прокълнат Имперски офицер! Нали ти трябваше да го следиш! Но и за частица от секундата не ти е пукало, че той има пълномощия от Великия съвет да заповяда арестуването на всички ни! Ей, да те „бибип“ бе, Рат. Веднага ставай от това „бибипнато“ легло, отивай в Ню Йорк, качи се на „Емпайър Стейт Билдинг“ и отново включи онзи Предавател 831!
Ох, как се ядосах! Сигурно гласът ми се чуваше доста надалече. Някой влезе. Извъртях се към него.
Беше Прахд.
— По-полека — спря ме той. — Хората отвън не трябва да чуват волтариански език.
Пренебрегнах забележката му.