— ТОЗИ какво търси тук? — попитах го.
— Изпратиха го от нюйоркския офис, защото умираше от пневмония. Беше му останал само половин бял дроб. Трябваше да го излекувам от инфекцията и да възстановя белите му дробове. Освен това не му бяха нагласили добре костите на челюстите, така че не можеше да се храни. Наложи се да възстановявам и способността му да дъвче. Имаше и стари рани, счупвания и белези. Отгоре на всичко стъпалата му бяха измръзнали. Вече се чувства значително по-добре, но състоянието му определено не позволява да бъде изписан!
— Аз съм този, който ще реши! — разбушувах се насреща му. — Извадете го от това скеле и да тръгва за Ню Йорк!
— Това ще го убие — увери ме Прахд.
— Ами да го вземат дяволите тогава! — креснах. — Може да ви осъдят заедно с него за съучастие в скатаване от работа!
Рат отдавна размахваше ръце. Прахд извади от джобовете си бележник и химикалка. Даде му ги. Макар и трудно, Рат започна да пише. Когато свърши, Прахд ми предаде листчето.
Какъв разкривен почерк!
„В офиса ми предадоха вашата заповед да включа Предавател 831 и да докладвам. Това и направих. Тогава ми замръзнаха стъпалата. Вярно ли е, че високият рус младеж със сините очи е истински Имперски офицер? От Флота на Волтар? И има заповеди от Великия съвет?“
Това беше последната капка, от която чашата на търпението ми преля. Те всички се опитваха да изкарат мен виновен.
— Разбира се, че е! И заради него всички ни може да екзекутират! Мене, тебе, Прахд, въобще всички! Внимавай, нагъл „бибипец“ такъв!
Метнах по него смачканата бележка.
— Значи може Рат да остане, за да довършим лечението му? — попита Прахд.
— Всички сте еднакви — рекох. — Би трябвало да взривя тази дупка!
Излязох наперено.
Девета глава
Макар и обзет от ярост, не загубих предпазливостта си. Хитро се изплъзнах от възможността да ме застреля бащата на сестра Билдирджин, като метнах халата върху главата си и се прибрах в стаята си по странични коридори.
Персоналът сигурно разчистваше за някой друг пациент, макар че пликът с портфейла и документите ми още беше на леглото. По средата на стаята се мъдреше товарна количка с висока камара мукавени кашони. Минах по-навътре. Зад количката таксиметровият шофьор се бе настанил на един стол.
— „Мудлик“ не са се престарали, като са строили това тук — отбеляза той. — Оставили са пръски бяла боя по целия под. Я погледнете. Цяла пътека от леглото до мивката.
Прииска ми се незабавно да отклоня вниманието му от тази тема.
— Чакам те от часове! Не мога да си тръгна оттук без дрехи.
— А, дрехи ли? Ами само погледнете какво донесох за вас!
Той свали най-горния кашон от количката. Пусна го на леглото и го отвори. Стреснах се. Стори ми се, че отвътре ще изскочи някое диво животно!
— Палто до петите от кожа на истинска туркменска мечка! Пипнете само тази козина! Продъбена е от майстор, почти не вони. — Той скочи за друг кашон. — Шапка от каракул — направо от езерото Каракул в Таджикистан. Вижте лъскавината. Пренесена контрабандно от най-добрите в занаята. — Нахлупи я на главата ми. — Ех, че вид ви придава! По-страхотен сте от комисар! — Сграбчи следващия кашон. — Вижте сега тези елегантни ботуши за сняг, с меки кончови! Нима не е красив синият цвят! А това виждате ли? Обувките са ви точно по мярка и са цели три чифта — черни, сини и кафяви. Именно вашия номер. Всичко ви е по мярка.
Не желаеше да слуша какво му говорех, скочи към количката. Кашоните се посипаха на пода. Той разкъса още един.
— Вижте сега този непромокаем, копринен ски-екип. Нима не ви завладява тази небесна синева? Връх на елегантността. Последен вик на модата от Швейцария! Ами тази качулка? Опипайте с какво е подплатена. Норка! Нали е чудесна?
Зае се с други кашони.
— Сега да минем на по-практичните неща. Вижте този ушит по поръчка костюм от английски туид. Само как проблясва! Какъв стил! А това е жокейският брич, който върви в комплект с него. Нали чудесно се съчетават? Ами само вижте как стои това тъмнокафяво на фона на сакото. Ето и обувките. Погледнете кожата. Прекрасна, а? Известна марка. Връх. Точно по мярка ви са.
Разкъсваше кашон след кашон.
— Така, това е тиролски костюм. Ей, ама чудничко е това помпонче на зелената тиролска шапка, нали? Велико, а? Така, сега сакото, късият панталон и планинарските обувки — всичко от най-качествена кожа. Порадвайте се на тирантите. Ръчна бродерия! То си пише на етикета.
Опитах се да го спра. А той ровеше ли, ровеше… Кашоните сякаш край нямаха.
— Това тук е по-официалното облекло. Копринени ризи и копринени шалчета. Ами този италиански сив раиран костюм? Ех, има ли нещо по-достолепно от него? Така, имате дузина пуловери, ръчно плетени от копринени нишки…