— ЧАКАЙ!
Успях да го спра едва когато с тялото си му препречих достъпа до все още голямата купчина кашони върху количката.
— Откъде е всичко това?
— Че как откъде, от града, „Магазин Гийси — Специални доставки на западно облекло за джентълмени“. Преди няколко дни им беше намекнато, че вие се връщате у дома, и те поръчаха светкавично всичко това в Истанбул. Знаят ви мерките. Не се притеснявайте за нищо. Всичко ще ви стане идеално.
— О, Богове! — кряснах. — Казах да ти предадат, че трябва да отидеш във вилата и да ми донесеш някакви дрехи.
— Не, казаха ми да ви донеса дрехи. Но аз първо отидох във вилата, а те ми се сопнаха, че били прекалено заети, за да се занимават с глупости. Навън е ужасно студено, вие досега бяхте в болница и така нататък. Знам какъв изтупан джентълмен сте, затова отскочих до града да взема тези дрехи за вас.
— Но те изглеждат толкова скъпи, че тръпки да те побият! — възразих аз.
— А, нямаше нужда да давам пари. И вие дори ще се изумите, като научите докъде се простира кредитът ви. Купих ги с вашите кредитни карти „Старт Бланчинг“ и „Дънър’с Клуб“!
Стори ми се, че ще падна в несвяст. Кредитни карти! О, Богове, кредитни карти!
Вдъхновението ми дойде на помощ.
— Но ти не знаеш номерата им!
— Ами, всеки в града знае номерата на всичките ви кредитни карти. В Истанбул също. Никакви проблеми!
Тук вече се изискваше изключително вдъхновение. Не само нямах никакви пари, но и бях длъжник на кредитните компании за целия последен месец на нашето пътуване!
Сетих се!
— Няма да подпиша фактурите!
— О, това също не е проблем. Офицер Грис, вие забравяте, че на планетата Модон бях осъден за фалшификации. Знаех колко отпаднал ще бъдете след болницата и останалото. Подписах всичко вместо вас, за да ви спестя тази досада.
— Уредил си всичко това само за да прибереш десетте процента за посредничество от магазина — казах със стържещ глас.
— О, Небеса, не е така, офицер Грис! Колко сте несправедлив! Студът навън е страшен. Щом вече сте си вкъщи, няма да си простя, ако ви оставя да се разболеете. А сега защо не отидете в онази баня да вземете един душ, докато подготвя за вас коприненото бельо, вълнените планинарски чорапи и чудесния костюм от камилска вълна. Ами тази тъмнокафява риза с това бяло шалче от „Кристиан Диор“, ами тези ръчно изработени каубойски ботуши? Не пускайте прекалено гореща вода. Навън е твърде студено. После ще облечете това палто от меча кожа и шапката от каракул, за да ви отведа в дома ви.
Какво ли можех да кажа? Поне имаше един човек в цялата Вселена, който се грижеше за мен, каквито и да бяха подбудите му. Не смятах, че има значение ще нося ли мечешко палто или еднократен халат от „Занко“, когато ме застрелят. Още петнайсетина хиляди не добавяха кой знае какво към моя дълг от около половин милион, натрупан от кредитните карти. Оживих се. Тази сума щеше да пристигне за плащане чак месец след като ме гръмнат за закъснението с вече наличния дълг.
Докато се сапунисвах, хрумна ми, че не знаех истинското име на таксиметровия шофьор. И викнах през шума на водните струи:
— Знаеш ли, никой досега не ми е казвал името ти.
— Ахмед — викна той в отговор.
— Не, не — напъвах се аз. — Знам ти турското име. Исках да кажа — истинското ти име.
— О, това ли. Деплор.
Деплор ли? На модонски език означава „съдба“.
Тепърва щях да имам поводи, за да си припомням това. Но в момента повече ме занимаваха затрудненията да се сапунисам въпреки новите си телесни части. Надявах се панталонът да не ме стяга. Това нещо беше толкова голямо!
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ЧАСТ
Първа глава
Въпреки загрижеността на таксиметровия шофьор чувствах се прекрасно. Прекосих поляната пред вилата с пружинираща стъпка, озъбен както винаги за пред прислугата.
Сметнах, че е под достойнството ми да заповядам пренасянето на кашоните, и оставих това на шофьора. На свой ред той строи Карагьоз и още неколцина от мъжете, подредиха се като при гасене на пожар и твърде скоро спалнята ми заприлича повече на склад, отколкото на жилище. Поне щях да посрещна финансовата си гибел, облечен според последните прищевки на модата.
Преди да си тръгне, таксиметровият шофьор поспря до мен във вътрешния двор.
— Това ще ви стигне, докато траят студовете. И не забравяйте да се обличате по-топло. Но щом наближи пролетта, тези дрехи ще бъдат прекалено топли, затова още сега ще подгоня „Магазин Гийси“ да започне работа по пролетния ви гардероб.