Проблем — нямах достатъчно място за складиране. Трябваше да махна нещо. В един от тайните ми килери почти цялото пространство блеше заето от хипношлемове в големи кутии. Запечатах ги, за да приличат на нови и с няколко отбрани заплахи накарах Карагьоз да ги нареди в комбито „Шевролет“ и да ги закара при Прахд, за да бъдат оставени на съхранение в новите складове. Но и така мястото едва ми стигна, тъпчех плътно всичко, струпвах кашон върху кашон, накрая все пак успях.
Нов проблем — беше едва четири следобед. Пет часа, които да убия някак!
Хелър. Рат каза, че включил Предавател 831. По-добре да проверя.
Влязох в тайната стая и избутах настрани сандъците и фалшивите златни кюлчета, разхвърляни на пода. Включих стенното електрическо отопление, за да следвам напътствията на таксиметровия шофьор. Извадих приемника и екрана от багажа си, сложих ги на предишната ниска масичка и ги включих.
Победа!
Ето го неговия офис в „Емпайър Стейт Билдинг“.
Но не ми стана много ясно какво правеше. Виждах пода под какви ли не ъгли.
Накрая неговият глас:
— Аха, открих я.
Измъкна каучукова топка от тъмното под бюрото си, изправи се на стола и я сложи върху лист хартия.
Котаракът скочи върху бюрото, отиде на около метър от топката и се настани.
Хелър я бутна към котарака. А той с ловко движение на лапата му я върна. Напред-назад, напред-назад.
Беше някак жалко. Настина му подложихме динена кора. Нямаше какво друго да прави, освен да играе с котката си!
Напълно неочаквано животинчето удари страхотно топката, която отскочи от бюрото, но този път Хелър я хвана.
— Котак, внимавай с тази твоя сила. Недей да се фукаш толкова. Някой ще си втълпи, че си извънземен, и ще те пипнат за нарушение на Кодекса. Ето, върви да я погониш малко!
Хелър хвърли топката към отсрещния край на стаята. Котаракът скочи след нея като куршум.
Но миг преди тя да се удари в стената, вратата се отвори.
Котаракът заряза отскочилата топка и се закова пред вратата.
— Не можа да ме улучиш — каза Бум-бум.
Котаракът видя кой е влязъл и промълви:
— Йоу?
Бум-бум прекоси стаята.
— Трябва да научиш котарака как да се цели по-точно.
А животното го следваше, вперило очи в чантата, която той носеше.
— Не, няма сладолед — осведоми го Бум-бум.
Тръшна чантата на бюрото.
— Джет, ето ти снимките, които си правил. В тази бутилка е веществото, човекът разправя, че щяло да измие емулсията от тях.
— Нещо разпитваха ли те?
— А, не, по дяволите. Казах им, че влиза в обучението по G-2, а те казаха, че винаги с удоволствие помагат да студентите да си правят домашното.
Котаракът реши сам да се увери, че в торбата нямаше сладолед. Съвсем очевидно беше, че не се доверяваше на Бум-бум.
— Джет — подхвана Бум-бум, — докато чаках да ми намерят това вещество, измислих чудничък план. Все нещо трябва да се направи. Бъз ме е да припаря до фамилията. Не мога да си зарежа работата или пак ще ме пъхнат в Синг Синг. Но аз всичко измислих.
Хелър му махна да седне. Котаракът също се приготви да слуша.
— Ей така ще стане — започна Бум-бум. — Разучих номерата на колите на всички издатели в тая страна. Значи просто пъхам по една бомбичка във всяка и БУУМ! — те са в чистилището, а на нас ни е широко около врата.
Хелър каза:
— Така май доста работа ще падне.
— Добре де, а за това какво ще кажеш? Залагам бомби под сградите на телевизионните мрежи — Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си. Онова, фалшивото Гениално хлапе, все ще отиде в някоя и ТРЯС — той отлита в Чистилището, а на нас пак ни е широко около врата.
— Да, но тогава репортерите ще връхлетят върху мен.
— Джет, започвам да подозирам, че нямаш душа на разрушител.
Изпръхтях. Като боен инженер Хелър вероятно бе взривил повече сгради и крепости, отколкото Бум-бум дори си представя, че може да има. Но с изумление чух отговора на Хелър:
— Свалям шапка пред специалиста. Нещо не ми се вярва обаче това да са правилно подбраните мишени.
Замръзнах. Явно Хелър говореше за МЕН! Нима все пак е надушил нещо? После се сетих, че вероятно има предвид Медисън. Естествено по-добре да е Медисън, отколкото аз. Останал без дъх, чаках Хелър да продължи. Но той нищо повече не каза и ми хрумна, че просто не знае. Успокоих се.
Бум-бум стана.
— Тогава — изрече той — ми остава последният изход.
— Който е?… — подкани го Хелър.
— Да пийна малко шотландско — отвърна Бум-бум. — Хайде, котарак. Няма да липсваш на твоя шеф, ако ми правиш компания около час, а пък аз мразя да пия сам.
Той излезе, а котаракът заприпка след него.