Зазвуча турска музика. Вероятно запис. Дива. Първобитна. Ритмично потропване с крак. Шумолене на вихрено развяващи се дрехи. Ритмични удари на саби една в друга. Тялото ми също започна да се отзовава на ритъма, макар и да не виждах самия танц.
Гласовете на двете момченца звучаха все по-силно от вълнение.
Внезапна промяна. Звучни, диви акорди на „джура иризва“. И гласът на Утанч запя:
Дрънчене от струните на изтърваната „джура иризва“.
Леки писъци от изненада.
Шумолене от разхвърляно легло.
И викове на удоволствие!
Не можех да издържам повече. Изключих приемника. Страстта ми достигна точката на избухване. Проснах се на леглото.
Ръцете ми бяха празни. Измъчвах се. Никога досега не се бях мъчил така. Болезнено. Ужасно!
Лежах така дълги часове.
И постепенно разбирах, че никакво изтезание не може да се сравни с незадоволеното желание! При това цялото събрано на много чувствително място!
Четвърта глава
Следващата сутрин беше особено мразовита. А моето електрическо отопление се оказа с изгорял бушон. Навлякох синия ски-екип. Топлех ръцете си с чаша кафе и наново обмислях всичко много старателно. Стигнах до подсказано от отчаянието решение.
Щях да изневеря на Утанч.
Обадих се на таксиметровия шофьор и когато той пристигна, поисках да ме откара с колата малко по-надалече по пътя. Имаше отклонение, водещо към останките на вила, опожарена преди векове. Там на едно място можехме да спрем под кедрово дърво и пак да следим кой минава по пътя.
Той изключи двигателя. Вятърът въздишаше печално в клоните на кедъра. Шофьорът се завъртя на седалката, бутна към тила си овчата шапка и зачака да чуе какво ще му кажа. Очевидно бе забелязал безпокойството ми.
— Трябва да предприема нещо спрямо Утанч — рекох.
Той обмисли това. Запали евтина цигара „Хисар“.
— Нищо не можем да получим при препродажба — каза ми. — Пазарът е пренаситен. Отвъд границата нещата са тръгнали още по-зле. Стотици хиляди момичета избягаха насам. При опасността да бъдат изнасилени от руснаците трябвало да избират — зараза или бягство. И избрали второто. Не бих могъл да ги виня. Пипал ли сте някога брадата на някой от онези Ивановци? А виждал ли сте му въшките? Че и бълхи завъждат. Не, офицер Грис, все едно, че ни е залепнала за ръцете.
— Нямам намерение да вдигам врява — обясних му. — Но като погледнах нещата по-напред, мисля, че няма да се разберем с нея.
— Е, в тези покупки никога не се знае какво точно получавате — отбеляза той.
— Длъжен си нещо да измислиш — казах му.
В края на краищата той единствен май беше загрижен какво ставаше с мен. А криминалните от Модон са изключително изобретателни.
Кедърът въздъхна. Водени от селянин върху магаре, край нас минаха три камили, натоварени с опиум. Отиваха към Селскостопанския учебен център. Селянинът ни изгледа с любопитство.
Деплор, същият Ахмед, изчака те да се скрият от погледите ни. После внезапно и решително изхвърли цигарата си.
— Офицер Грис, никога не съм искал да ви поставям натясно. Приемам присърце вашите нужди. Затова ще ви кажа какво е най-добре да направим. Та, значи, най-добре ми дайте някакви пари и аз ще ви доведа жени.
— Никакви робини повече! — припряно го прекъснах аз.
— Разбира се. Лоша услуга ви направих с тази. А вие няма да искате и проститутки. Имах предвид жени, които се нуждаят от пари за зестрата си. Тези пари им трябват, за да се омъжат. Можете да имате така жена за една нощ. Че и добре изглеждат. Най-различни. Всяка нощ — нова жена. Ще пусна мълвата. Пък и са доста горещи в леглото.
О, това ми звучеше толкова хубаво!
Той продължи:
— Вижте, за да правим всичко както си му е редът, нужна ви е голяма кола. Жените страшно си падат по големите неща, включително и големите коли. Помните ли онази бронирана лимузина, за която ви говорих? В която някога се возил онзи генерал? Когото гръмнали? Все още можем да я купим от Истанбул.
Изведнъж се сетих за сериозна пречка.
— Чакай. Не можеш да платиш на такава жена с кредитна карта. И без това се опитвам да се отърва от тях.
— От жените ли? — учудено попита той.
— Не. От кредитните карти. Мразя ги.
— Е, няма никаква нужда да използвате кредитни карти. Просто ще плащате в налични. Така че ако ми дадете малко пари…