Елиът се обърна на другата страна й пъхна едната си ръка под възглавницата. Колкото и да му се искаше да не заспива, да бди, сънят надделяваше. Клепачите му все повече натежаваха и той се плъзгаше, плъзгаше към началната база в бейзболното поле все по-нататък и по-нататък.
„Приземи“ се в магазинчето на Парчизи, където послъгваше от време на време, и за своя изненада видя, че краката му са потънали в кал. Тогава забеляза пътека от малки бонбончета „М и М“ — всяко блестеше като златно, това беше пътеката, която прокара за новия си приятел, чудовището, тя се превърна в красив път през света и той пое по него…
4.
Като се събуди на следващата сутрин, извънземното не можеше да се сети на коя планета се намира.
— Ела тук, трябва да се скриеш.
Някой го побутна към някакъв килер и го затвори вътре зад вратата с отвор-прозорче за вентилация.
Само след минути се събуди и цялата къща. Съществото чу гласа на едно по-голямо момче, а после на майката. Тя влезе и заговори, а то се сви още по-плътно в килера.
— Време е за училище, Елиът.
— Не ми е добре, мамо…
Извънземното надзърна през решетките на прозорчето. Момчето се бе върнало в леглото и оттам умоляваше стройното грациозно създание да го остави вкъщи. Майката пъхна някаква тръбичка в устата му и излезе от стаята. Момчето бързо я извади, повдигна я към лампата над леглото и нагря течността вътре, а малко преди майка му да се върне, отново я пъхна в устата си.
Древният учен кимна — стар номер, известен в цялата галактика.
— Имаш температура.
— И на мен така ми се струва.
Цяла нощ си чакал навън да се появи пак онова нещо, нали?
Момчето кимна.
Жената тръгна към килера. Извънземното се сгуши в ъгъла, но тя само се пресегна за някакъв юрган, подреден на един рафт над главата му. Сетне зави момчето с него и каза:
— Да се надяваме, че няма да умреш, докато се върна от работа.
Мери знаеше, че пак я будалка, но напоследък наистина бе прекарал няколко напрегнати нощи… Дано тия проклети лекарства не го правеха неадекватен! Очите му бяха малко странни, но и погледът на баща му често биваше отнесен, пълен с какви ли не илюзии. Може да бе наследствено.
— Е добре, можеш да си останеш вкъщи. Но никаква телевизия, разбра ли? Иначе някой ден ще се разпаднеш пред тая глупава кутия.
Тя се обърна и излезе, после се спря и огледа рамката на вратата.
— Това проклето куче пак ли е гризало тук? Ще трябва да го заведа да му облекат зъбите с гума.
Сетне продължи към салона, но след няколко крачки залитна, като че ли я заля вълна. Бързо изправи гръб и опипа челото си — по него пробягаха леки вълни, сякаш го докоснаха нежни пръсти на фея. След миг това усещане премина.
Тя отвори вратата към стаята на Гърти:
— Излюпвай се, миличка.
Детето седна в леглото, премигвайки сънливо, после спусна крачета и весело изтърси:
— Мамо, сънувах перверзния тип!
— Наистина ли?
— Имаше дълга смешна шия и огромни, изпъкнали очи…
— Носеше ли дъждобран?
— Не, не носеше нищо.
Изглежда, че наистина е било перверзен тип, помнели си Мери, но нямаше време за повече коментари.
— Време е за закуска, Гърти. Слез и помогни на Майкъл.
Тя продължи нататък и влезе в банята. Миеше се с някакъв невероятно скъп сапун, който се топеше по-бързо и от лед. Само преди два дни беше нов, а сега от него бе останала една тънка люспица, прозрачна и сребриста. Но една приятелка й бе казала, че предпазвал от бръчки, петна по кожата, пъпки и брадавици.
Тя се насапуниса и люспицата се стопи съвсем, на ти сега — още шест долара изтекоха в канала.
Изсуши лицето си… във все още замъгленото й съзнание се избистри някакъв сън от тази нощ — сън за един мъж, много нисък мъж с издуто шкембенце и смешна патешка походка.
Трябва да е бил перверзният тип.
Слезе долу за закуска, обичайният буламач, а после забърза навън — към алеята, където Майкъл правеше всекидневната си тренировка по шофиране, изкарваше колата й на заден ход към улицата.
— Готово, мамо — каза й той и излезе от колата.
— Благодаря ти, скъпи — отговори му тя, настанявайки се зад волана. Хвана го здраво с обичайната си мрачна решителност, натисна съединителя, даде газ и изфуча по улицата, а Майкъл й махна за довиждане.
Щом чу, че колата потегли, Елиът скочи от леглото и отвори вратичката на килера. Извънземното уплашено се сви.
— Хей, излизай оттам — подкани го момчето и протегна ръка.
Древното същество неохотно се заклатушка, измъкна се от килера и се огледа. Заобиколяха го най-разнообразни предмети, всичките чудновати, повечето направени от пластмаса. Единственото познато нещо беше едно писалище, но то изглеждаше твърде високо за толкова късокрако създание като него.