Сега тя на свой ред го хвана за ръка.
— Не се страхувай. Същото е, както в съня — и погали ръката му, както галеше Харви. — Елиът и аз ще се грижим за теб, ти за нищо няма да се тревожиш. Дори и да си някоя грамадна играчка. Тук в количката са всичките ми кукли, виждаш ли? Нали имат хубави коси? А ти нямаш коса, знаеш ли?
Извънземното се взираше в бърборещото дете — то беше много по-приятна компания от кучето Харви, но нима тези деца наистина можеха да му помогнат да се добере някога до събратята си? Вярно, можеха да го крият известно време; на него обаче му трябваха високи технологии, а не някаква си количка с кукли.
— … ето ми я точилката, ето го и каубойското ми елече, нали е хубаво. А това е играта ми „Говори и пиши“. Играл ли си някога на такава игра?
Древният гост пое в дългите си пръсти ярко оцветената правоъгълна кутия. Очите му бързо пренастроиха фокуса си, а светлинката от сърцето му запремигва.
— Учи те да пишеш — продължи Гърти, — ето виж…
Тя натисна едно копче, на което пишеше „А“. Играта проговори с ясен мъжки глас: „А“.
После Гърти натисна копчето Б и играта каза „Бъ“.
Извънземното натисна копчето М и чу „Мъ“.
— Сега виж това — Гърти натисна друго копче, на което пишеше „Старт“.
— Напиши „монтьор“.
Гърти почна да натиска някакви копчета, но правописът й много куцаше. Кутията отговори:
— Не. Погрешно. Опитай отново.
Тя опита отново. Кутията каза:
— Неправилно. Верният правопис е м-о-н-т-ь-о-р.
Космическото същество бе втренчило поглед в чудесния апарат, а очите му святкаха. Да, той можеше да го научи да говори земния език. Но по-важно, много по-важно и всъщност най-важното нещо в света в момента бе, че това е компютър!
Мозъчният анализатор на извънземния пришълец вече бе проникнал в играчката и разглеждаше нейния микропроцесор, синтезатора на речта, чиповете на паметта.
— Ей, ти, добре ли си? — Гърти докосна древното създание, чиито ръце се бяха разтреперили.
Извънземното кимна, но погледът му остана втренчен в драгоценния апарат, а мозъкът му работеше трескаво, предлагаше нови и нови решения, търсеше пътища, преки и странични, към свободата — и всички те тръгваха от тази малка кутия.
Гърти пак занатиска копчетата.
— Напиши неприятност — каза кутията.
Тя се оплете в правописа, а космическият учен следеше играта й търпеливо и чакаше детето да се умори.
— Е, господин чудовище, това беше урокът ви по писане за днес. Ще се върна след малко.
Гърти излезе. Извънземното грабна кутията в скута си и отвори задния капак.
Чудо на чудесата…
То погали платката.
Ето го сърцето на неговия предавател!
Извънземното схруска една бисквитка „Орео“ и започна. Само като погледна искрящата схема на играта, моментално разгада устройството й и нейните тайни бяха разкрити. Складирането на информация и методите на складирането й бяха детска игра за един толкова стар космически пътешественик като него. Компютрите му бяха добри приятели. Още не можеше да повярва, че е намерил такъв, който говори!
— Напиши монтьор.
Ушната му шушулчица се отвори и то напрегнато се вслушваше, а съзнанието му вече различаваше основните звукове, изграждащи земната реч.
— Напиши неприятност…
Схемите в главата му забучаха, трябваше да анализира и бързо да синтезира всичко. В очите му просветна пламъче, мозъкът му се настройваше към новата сигнална система. На други планети — мъртви или погубени — той бе проучвал старинни плочки, съхранили древните езици, и полека-лека ги бе разгадавал. Сега в скута му лежеше една такава „плочка“ — Говорът и Правописът на Земята, електронен камък, с който щеше да овладее всички звукове и символи на тази планета.
— Напиши хладилник.
Неуловимото сияние на думата се появи пред вътрешния му взор и то видя предмета, който тя означавайте, видя хладилника, където държаха млякото и бисквитите.
— Х-х-л-л-а-д-д-и-л-д-н-и-к. — Устните му обвиха в звуци и думата, и понятието едновременно. Коремчето му сякаш и то говореше и разбираше, цялото му същество бе обсебено от тези скъпоценни сигнали.
Вдъхновен от това, центърът на речта в необикновения му мозък заработи усилено. Там отново изплуваха хилядите запаметени езици — то ги сравняваше, съпоставяше, докато накрая земният език зае мястото си сред тях… Пришълецът усвои основите му, а после и многообразните му форми.