Той бутна каубойската шапка назад, за да открие очите си, и посочи коридора, който водеше към стаята на Елиът.
— Вкъщи!
— Кажи го пак — възкликна Гърти.
— Вкъщи!
Гърти изпищя и се заля в смях.
В този момент от долния етаж долетя гласът на майката.
— Гърти, искаш ли да видиш най-голямата тиква в живота си?
— Мамо, аз тъкмо си играя със… играя си със…
— Бъди добра. Бъди добра — повтаряше чудовището.
То грабна една кукла и изви ръката й. Това щеше да подейства на Гърти — все едно че натискаше нещо като бутон за изключване.
И наистина тя тозчас млъкна.
Тогава то тихо я поведе по коридора, спря до стълбата и погледна през перилата. Грациозното създание седеше до масата в хола и преглеждаше пощата. Нежно лъчение от дъгоцветна светлина изпълваше къщата и гостът за миг се отдаде на вълните му.
— Хайде, чудовище — прошепна Гърти.
И тя го повлече през хола към бърлогата на Елиът. Вратата на килера беше отворена и Гърти побутна извънземното вътре точно когато отдолу се чу гласът на Елиът.
— Здрасти, ето ме и мен!
Гърти се пъхна в килера ведно с извънземното. Сграбчи играта „Говори и пищи“ и натисна буквата „Б“. На екрана се появи някаква буквичка, невиждана дотогава на Земята. А гласът, с който машинката говореше, не произнесе очакваното „Бъ“, а каза „Пиу“. Или нещо подобно, във всеки случай нещо много странно, а старият компютърен вълшебник се усмихна с широката си костенурчеста усмивка.
— Какво ли е станало с моята игра? — чудеше се Гърти.
— Нищо — каза гостът. Пренастройката на сигнала, която бе направил, му хареса: прекъснал бе някои връзки в чиповете и ги бе програмирал с нов речник.
Вратата на килера се отвори и влезе Елиът.
— Елиът — чудовището надигна глава от възглавницата.
Елиът зяпна.
— Аз го научих да говори! — похвали се Гърти.
— Ти каза името ми! — възкликна момчето. — Кажи го пак!
— Е-л-и-ъ-т…
— Ити. Можеш ли да го кажеш? Ти си Ити.
— Ити — повтори извънземното.
Някой почука три пъти на вратата.
— Това е Майкъл — обясни Елиът и отвори килера. Докато Майкъл влезе, те тримата се бяха измъкнали вече от килера. Чудовището погледна новодошлия:
— Кажи как се пише монтьор.
— М О Н… Какво!
Елиът се усмихна.
— Научихме го да говори.
— Аз го научих — обади се Гърти.
Майкъл пристъпи по-близо до чудноватия гост.
— Какво друго можеш да кажеш?
— Кажи как се пише неприятност.
— Това ли е всичко, което може? Да ти казва как се пишат разни думи?
Старият пътешественик повдигна скромно рамене. Той все още не разбираше напълно децата, но знаеше, че вече е способен да им съобщи най-важното. А то бе — да му донесат поредната дажба бисквити и докато той вечеря, да откраднат тунера от телевизора на майка си.
В този момент обаче телефонът иззвъня и прекъсна разговора им, а гласът на Мери прокънтя от първия етаж.
— Елиът, за тебе е.
Елиът влезе в хола, взе телефона от горния етаж и издърпа кабела му в своята стая.
— Ало, Елиът — от слушалката се разнесе пронизителен носов глас, — Ланс се обажда. — В тона му прозвучаха опасни изпитателни нотки. Ланс, който преди се бе обаждал единствено да се похвали колко много точки бил спечелил в играта „Астероиди“, сега най-неочаквано му заговори за Сатурн, за планината Олимп на Марс и за други странни космически неща… — Да, Елиът, космос, космос, космос. Напоследък само това е в главата ми. Не е ли странно? Нямаш ли чувството, че около нас става нещо странно? Аз имам…
— Слушай, Ланс, имам си работа… — Елиът затвори телефона и изтри челото си. Ланс бе надушил нещо, той чувстваше това.
Чувстваше го и древният пътешественик телепат, който бе уловил разговора им. Пулсациите от полето на това прекалено любопитно дете още бяха в него — то можеше да донесе неприятности.
И така, нямаше време за губене. Той посочи телефона, после прозореца.
— А? Какво искаш да кажеш, Ити?
Той отново посочи телефона, прозореца и необятния небосвод.
— Обади… вкъщи.
— Искаш… да се обадиш вкъщи?
То кимна.
— Ити… обади… вкъщи.
8.
— Не, Елиът, да наречеш учителя си ряпа, за мен не е отговор.
— Не знам защо побесня толкова. Аз просто си правех майтап.
— Какво те е прихванало в последно време?
— Нищо, мамо. Добре съм. Това е просто етап. Трябва да мина през него.
— Моля ти се, не говори като психиатър. — Мери си избра една диетична бисквита, схруска я и усети блудкавия й вкус. Беше време за ядене, време на лудост; ако тя се отдадеше на истинските си желания, трябваше да изяде цял хляб, намазан с масло и ягодов конфитюр, та да успокои безименните си тревоги, както и тези, които носеха имена, например — Елиът.