— Ти срещаш ли чудовища, мамо? — попита Гърти.
— Доста често.
Нещо повече, продължи Мери наум, омъжих се за едно от тях.
— Имам един приятел, който е чудовище — обясни Гърти, При което Елиът грабна куклата и й изви врата.
— Елиът! — изпищя тя. — Извинявай, забравих…
— Моля те, Елиът — намеси се майка му, — не ставай садист!
Гърти подсмръкна и погали кукличката си. Елиът я изгледа кръвнишки. Мери взе парче хляб, намаза го дебело с масло и шльопна отгоре няколко лъжички сладко. След като погълна всичко, се почувства толкова подпухнала и дебела, че за да се утеши, веднага си намаза още една филия.
— Мамо — обърна се към нея Майкъл, — както е тръгнало, пак ще изядеш цял хляб.
— Млъкни — каза тихо Мери, решена да продължи, но Майкъл й взе хляба, Гърти вдигна сладкото, а Елиът скри някъде маслото. Тя ги погледна:
— Благодаря ви…
— Майката, Която Изяде Целия Свят! — издекламира Майкъл.
— Прав си, прав си — отвърна Мери и изтръгната от мармаладено-хлебната магия, автоматично се спусна да измие чиниите. — Не ме допускайте близо до тия лакомства! Отнесете ги далече, много далече.
Така и направиха. Скриха ги зад гърбовете си, отнесоха ги горе и нахраниха с тях Ити.
Всички части на „Говори и пиши“ бяха изтърбушени, а проводниците презапоени. Тук-там по тях още личаха следи от ягодово сладко. Вместо „монтьор“, „неприятност“ и други земни думи сега машинката произнасяше „дууп-дупъл“, „скигъл-злок“ или нещо подобно и още много звукосъчетания, които никое човешко ухо не би разбрало.
Извънземното натискаше копчетата и показваше на момчетата, седнали от двете му страни, какво е постигнало.
— Това твоят език ли е, Ити?
— Ити… обади… вкъщи — отвърна то и посочи прозорчето на килера.
— И Те ще дойдат тука ли?
Ити кимна.
Това обаче бе само малка част от неговия предавател, само генераторът на сигнала. Този сигнал трябваше да бъде изпращан до звездите периодично, трябваше да се повтаря, отново и отново, ден и нощ, и то без някой да натиска копчетата. Затова извънземното се нуждаеше от движеща сила, от механизъм, който да постигне такова постоянно повторение.
Ити ги изведе от килера и спря пред грамофона в стаята. С ръкомахане, сумтене и откъслечни думи той се опитваше да им обясни какво му трябва.
Но те само се кокореха глупаво насреща му.
Той посочи диска и показа с жест как поставя върху него въображаема плоча.
Те все тъй се кокореха глупаво.
Объркан, Ити закрачи напред-назад из стаята, после се завъртя, отвори уста и се помъчи да запее:
Гласът му, който някъде другаде из вселената можеше да мине и за мелодичен, накара децата да се запревиват от смях. Той ги погледна със светнали очи:
— Ити… прави… песен!
Те го изгледаха още по-учудени.
— Песен, песен… Ити прави песен. — Той взе една плоча и я завъртя във въздуха.
— Искаш да си направиш собствена плоча ли?
— Да, да!
— От какво?
— От… от… — Той не знаеше от какво. Само описа един кръг във въздуха.
— Искаш нещо кръгло, така ли?
— Да, да!
— За да сложиш върху него песен?
Майкъл обаче възрази:
— Това да не ти е студио за звукозапис. Знаеш ли, че е нужно цяло състояние, за да направиш една плоча.
Ити посочи с пръст главата си и рече:
— Кажи как се пише монтьор.
— М о н… чакай, чакай, какво искаш да кажеш? Елиът, какво казва то?
Елиът го погледна втренчено:
— Да не би да искаш да кажеш, че ти си монтьор.
— Да, да… Ити… кажи монтьор. — И той преобърна грамофона и отскубна снопче жици.
— Това е! — обади се Майкъл — Нямала късмет хубавата машинка.
Ити повдигна жиците.
— Още.
— Искаш още кабел?
Той кимна.
— Иска още кабел — двамата се спогледаха озадачени, не знаеха как да угодят на госта си, а той нетърпеливо сновеше с патешките си крака напред-назад из стаята, решен да не отстъпва от исканията си.
Още толкова неща му трябваха, за да си направи собствена плоча — търкалящи се камъни. Мозъчният му екран вече показваше как ще изглежда уредът и е всеки миг тази представа се допълваше с поредния детайл… Трябваше му например…
… палто.
Той отиде до килера, откачи едно палто и го облече.
Кройката беше добра, подходяща за фигура с пилешки раменца като неговите, но, разбира се, едно of копчетата леко стягаше издутото му коремче… Е, да, но…