Изгарян от безброй такива спомени, той се отдръпна от прозореца и бавно отвори вратата на килера.
Мина на пръсти покрай спящия Елиът и излезе в салона. Тихо го прекоси, а по стената затанцува безформената му сянка, досущ ходеща тиква или търкаляща се диня — чудата фигура в един чужд свят… Сега вече Ити гледаше на всичко с очите на земляните — бе възприел техните представи за красиво и грозно и сам виждаше, че е наистина уродлив, обида за ума и очите, с две думи — безобразен кретен.
Надникна в стаята на Гърти и се вгледа за миг в спящото дете. Тя го намираше привлекателен, но за нея и жабокът Кърмит беше елегантен.
Той продължи нататък до стаята на грациозното създание и надникна вътре.
Мери спеше и той дълго я съзерцава. Беше истинска богиня — най-красивото творение, което бе виждал някога. Сияйните й коси, разпилени по възглавницата, бяха същински лунни лъчи, нежните й черти, тъй прелестни и тъй недооценени, олицетворяваха най-голямото съвършенство в природата. Затворените й очи приличаха на пеперуди, заспали върху разцъфнал нощем нарцис, а устните й — на листица от горска кошничка.
Мери… прошепна прастарото му сърце…
Сетне той пристъпи тихо с грамадните си ципести нозе до леглото и се вгледа в нея по-отблизо.
Тя наистина беше най-прекрасното създание в цялата Вселена, а какво й бе дал той?
Нищо.
Открадна детектора й.
Гледаше я мълчаливо, докато тя се обръщаше в съня си; той не знаеше какви са сънищата й, но беше сигурен, че в тях едва ли се явява прастар космически ботаник със закръглено шкембенце.
Внимателно постави едно бонбонче „М и М“ на възглавницата й и тихо се измъкна в хола.
В дъното чакаше кучето Харви.
При вида на странното същество, клатушкащо се като торба кокали към него, Харви изплези език.
Ити го потупа по главата. Поток електромагнитни вълни премина по гръбнака на животното и опашката му тутакси се изви нагоре като кука. То се завъртя, погледна я, после погледна Ити. Хей, ще ми оправиш ли опашката! Космическото същество докосна носа на Харви и опашката му се оправи.
И те продължиха да бродят заедно из притихналата къща, нещо, което напоследък правеха всяка нощ, щом другите заспяха. Харви запристъпва лекичко до странния гост надолу по стълбата и те слязоха на първия етаж. Ити спря в ъгълчето, където беше телефонът, и вдигна слушалката. Заслуша се в сигнала, после приближи слушалката до ухото на Харви. Кучето се вслуша внимателно. То бе виждало как Елиът завърта шайбата с пръст, после казва нещо и само след минути се появяваше пица.
Така че Харви си пъхна носа в шайбата, завъртя я веднъж и зачака с надеждата да се появи сандвич с печено месо. Ити завъртя още няколко цифри и отсреща се чу сънен глас:
— Ало?… Ало?
Един сандвич с печено месо, каза Харви, и малко сочни кокали за добавка.
Ити сложи слушалката обратно на вилката и те продължиха към дневната.
На телевизора беше поставена цветна снимка на Мери в рамка. Ити я взе и нежно целуна устните на Мери. Сетне показа снимката на Харви.
Кучето равнодушно се вгледа в портрета. Стъклото беше зацапано и нали за всяка поразия в къщата винаги обвиняваха него, то си знаеше, че пак няма да му се размине. Вдигна лапата си и побутна Ити да остави снимката на мястото й. Но Ити си я сложи под мишница и я взе със себе си.
Значи, каза си Харви, ще си помислят, че съм я изял…
Съжали, че беше изял килимчето пред банята, метлата, една от шапките на Мери и чифт вкусни кожени ръкавици. Защото така хората започват да си правят прибързани заключения.
Ити се мотаеше из дневната. На масата бе сложена ваза с цветя. Той ласкаво ги погали и им промърмори нещо на своя език.
Харви размърда носа си обнадежден. В един от кучешките си сънища той бе видял храст, отрупан с хамбургери, и оттогава все го търсеше из квартала.
Ити приближи до него една роза; Харви нетърпеливо зарови муцуна в нея, но това не беше плод от храста с хамбургерите, а някакво глупаво цвете.
Ити нежно положи цветето върху снимката на Мери и обви стъблото около филигранната рамка. Така двете най-красиви неща на Земята, розата и Мери, бяха свързани.
Сетне продължи по-нататък, към кухнята.
Щом усети това, Харви замаха с опашка и лакомо си заоблизва носа. В тази стая бяха съсредоточени всичките му кучешки надежди.
— Хлаа-диил-ник — каза Ити и го посочи с пръст.
Харви кимна възторжено и тихичко заскимтя. Години наред той се бе опитвал да хване с лапа дръжката на тази кутия, но за нещастие еволюцията го бе лишила от палец.