Ити отвори кутията и извади мляко и шоколадова торта. Харви скимтеше сърцераздирателно, лигите му течаха, опашката му се въртеше като вентилатор и Ити го възнагради с една останала неизядена свинска пържола.
Харви се нахвърли отгоре й с ликуващо ръмжене и се зае да разкъсва крехкото месо. В един момент спря й погледна нагоре към Ити.
Аз съм твоето куче.
Ако ти се случи нещо, само ми свирни!
9.
Привечер по околните улици, освен колата на пицарията се появи още една закрита кола, но в нея нямаше кутии, издаващи миризма на домати и сирене. Тя беше пълна с подслушвателна апаратура, толкова чувствителна, че можеше да смае дори един междузвезден пътешественик. На колана на оператора, седнал пред светещото контролно табло, подрънкваше тежка връзка ключове. От усилвателите на апаратурата го заливаха звуци и гласове, които вече са ни познати, гласовете от квартала.
„— … Мамо, в рецептата за сладките чаша мляко равна ли е на чаша брашно?“
Или:
„— Просто се махни от моя живот, направи ми тази услуга…“
Или:
„— … Тази вечер ще стоя при детето, Джак, ако си решил да наминеш…“
Колата бавно се придвижи към следващата пресечка, улавяйки всеки глас и всеки разговор, който заемаше своето място в картинната мозайка на нощния живот на квартала.
„— Уенди е заловена от пиратите? — казва Питър…“
И още:
„— Предавателят му е готов, Майкъл. Можем да го отнесем горе…“
Мъжът с ключовете махна с ръка и колата спря.
„— Знаеш ли, Елиът, напоследък той не ми изглежда много добре.“
„— Не говори така, Майкъл. Ние сме добре!“
„— Какво значи това «ние»? Напоследък все говориш за вас двамата заедно…“
„— Ами това е телепатична връзка, Майкъл. Аз съм толкова близък с него сега… Чувствам се част от него.“
Някой обикновен подслушван би взел този разговор за обичайни детски измишльотини, но на този подслушван той се видя толкова особен, като сигнал от Марс. Той моментално извади картата на улицата и обгради, къщата на Мери с голям червен кръг. Камионетката продължи надолу по, улицата, а колата от пицарията в същия момент се показа иззад ъгъла…
Елиът се стараеше да обясни на Ити обичая по празника на Вси светии, изтъквайки, че това ще е неговият единствен шанс да излезе на улицата, без да се маскира.
— … просто защото всеки ще изглежда ненормално. Разбираш ли? О, съжалявам, не исках да кажа, че ти си ненормален. Но ти си просто различен…
— Кажи различен… — произнесе Ити, докато Елиът мяташе на главата му чаршаф и се мъчеше да нахлузи на ципестите му крака големи, пухкави домашни чехли. Допълни костюма му с една каубойска шапка.
— Не е зле — прецени Елиът. — Така можем да те водим навсякъде.
Самият Елиът си бе измайсторил костюм на прегърбено чудовище, за да е в тон с Ити и космическият таласъм да не бие толкова много на очи. Майкъл имаше затруднения заради своя костюм — двамата С Мери разговаряха на долния етаж.
— Не! — отсече Мери — Край! Няма да се облечеш като терорист.
— Но другите момчета така се обличат.
— И какво — всички момчета от този квартал ще бъдат терористи, така ли?
— Моля те, мамо!
— Казах не. А къде е Гърти?
— Горе е, приготвят се с Елиът.
Но Гърти не се приготвяше с Елиът. Тя се измъкваше през един прозорец.
Елиът обясняваше на Ити:
— Ако си мълчиш и ходиш с чаршафа, мама никога няма да разбере. Ти си Гърти, разбираш ли?
— Гърти — повтори древното чудовище и заслиза, увито с чаршафа, до Елиът по стълбата.
Мери ги чакаше долу. В изблик на безумен празничен плам тя също бе облякла странен костюм — беше с рокля с леопардови шарки, с домино на очите и „магически“ жезъл в ръце, с който да удря по-буйните от гостенчетата си по главите.
— О, мамо, направо си страхотна!
— Благодаря ти, Елиът. Много си мил.
Ала не само Елиът й се възхищаваше. Древното чудовище, маскирано като Гърти и скрито на сигурно място под чаршафа, бе втренчило омаян поглед в Мери, защото днес тя изглеждаше, като истинска звездна кралица, неземно красива, по-прелестна от всякога!
— Гърти — обърна се тя към него, — костюмът ти е чудесен. Как успя да си направиш корема толкова голям?
Тя потупа закръгленото, подобно на тиква туловище и прастарият пътешественик едва чуто въздъхна.
— Ами, натрупахме възглавници — неспокойно отвърна Елиът.
— Станало е доста ефектно — забеляза Мери. — Но нека да накривим още малко каубойската шапка.
И тя нежно повдигна ръце към костенурчестата глава на извънземното. Щом пръстите и го докоснаха, страните му под чаршафа поруменяха. От Мери струяха благотворни потоци енергия и течаха надолу по щраусовия му врат. Светлинката от сърцето му припламна, но то веднага я закри с ръка.