Роурк не го гледаше безизразно и пренебрежително, а внимателно и учудено. За него това бе почти равностойно на капитулация, защото не бе спуснал желязната завеса в очите си, защото позволяваше очите му да изразяват озадаченост и любопитство — дори безсилие.
— Слушай, Питър. Вярвам ти. Знам, че няма какво да спечелиш, като ми казваш тези неща. Знам и друго. Че ти не искаш аз да успея — но няма значение. Не те упреквам. Винаги съм знаел, че ти не искаш никога да постигна нещата, за които ми говориш. И все пак ме подтикваш към тях, почти искрено. Знаеш също, че ако се вслушам в твоя съвет, ще ги постигна. Не е от любов към мен, защото ако беше така, нямаше да си толкова гневен — нито толкова изплашен… Питър, защо се страхуваш от мен?
— Не знам… — прошепна Кийтинг.
Осъзна, че с този отговор прави признание, и то ужасяващо признание. Не му беше ясно какво точно е признал и беше сигурен, че и на Роурк не му е ясно. Но то се бе разголило. Не можеха да го разпознаят, но усещаха очертанията му. Седяха мълчаливо един срещу друг, смаяни и примирени.
— Ела на себе си, Питър — каза Роурк внимателно, като на приятел. — Повече никога няма да говорим по този въпрос.
Кийтинг изрече рязко, с променен глас, от който бликаше облекчение и вулгарност:
— По дяволите, Хауърд, говорех ти само за здрав практически разум. Ако искаш да работиш като нормален човек…
— Млъкни! — отсече Роурк.
Кийтинг се отпусна назад. Нямаше какво друго да каже. Забрави защо е дошъл.
— Кажи сега — попита Роурк, — какво имаше да ми кажеш за конкурса?
Кийтинг рязко се изправи на стола. Зачуди се как Роурк се е досетил. Стана му по-лесно, защото забрави всичко останало, заслепен от обида.
— О, да — каза Кийтинг дрезгаво, със силно раздразнение в гласа. — Да, наистина исках да поговорим за това. Благодаря ти, че ми напомни. Разбира се, ти щеше да се досетиш, защото знаеш, че не съм неблагодарна свиня. Наистина дойдох тук да ти благодаря, Хауърд. Не съм забравил, че имаш принос в тази сграда, че наистина ми даде идеи за нея. Ще ти дам дължимото от наградата.
— Не е нужно.
— Не че за мен е важно, но съм сигурен, че ти би искал да си мълча. Сигурен съм, че и самият ти ще си мълчиш, защото знаеш колко са странни хората, колко погрешно и глупаво тълкуват всичко… Но тъй като аз получавам част от наградата, реших, че ще е най-честно да я разделя с теб. Радвам се, че става във време, когато изпитваш огромна нужда от пари.
Отвори портфейла си, извади от него предварително попълнен чек и го сложи на бюрото. На чека пишеше: „Да се изплати на Хауърд Роурк сумата от петстотин долара.“
— Благодаря ти, Питър — каза Роурк и взе чека. Обърна го и написа на гърба: „Да се изплатят на Питър Кийтинг“, подписа се и му подаде чека.
— А това е моят подкуп за теб, Питър. По същата причина. Да си мълчиш.
Кийтинг се втренчи объркано в него.
— Повече от това не мога да ти предложа — каза Роурк. — В момента не можеш да измъкнеш нищо повече от мен, но по-късно, когато ще имам пари, ще те помоля да не ме изнудваш. Честно ти казвам, че можеш да го направиш. Защото не искам никой да знае, че имам нещо общо с тази сграда.
Стана му смешно, гледайки как Кийтинг бавно осъзнава за какво става дума.
— Нали? — продължи Роурк. — Нали няма да ме изнудваш?… Иди си у дома, Питър. Няма да има нищо страшно. Никога няма да кажа и дума. Цялата сграда е твоя, всеки неин трегер, всеки сантиметър водопровод и всяка твоя снимка във вестниците.
Кийтинг скочи на крака. Трепереше.
— Проклет да си! — изкрещя. — Проклет да си! За кого се мислиш? Кой ти каза, че можеш да се държиш така с хората? Излиза, че тази сграда не е достойна за теб? Искаш да ме накараш да се срамувам ли? Ти си противно и потайно копеле! Кой си ти? Не ти стига мозък да осъзнаеш, че си некадърник, некомпетентен, просяк, неудачник, неудачник, неудачник! А стоиш тук и произнасяш присъди! Ти, против цялата страна! Ти против всички! Защо да те слушам? Няма да ме изплашиш. Не можеш да ме докоснеш. Целият свят е с мен!… Не ме гледай така! Винаги съм те мразел! Не знаеше ли? Винаги съм те мразел и винаги ще те мразя! Един ден ще те съсипя, кълна се, дори да е последното нещо, което ще направя в живота си!
— Питър — каза Роурк, — защо си толкова заблуден?