Запита се с порочна тръпка какво биха направили тези хора, ако могат да прочетат мислите й, ако знаят, че копнее за мъж от каменната кариера, че мисли за тялото му силно интимно, както човек не мисли за тялото на никой друг, а само за своето. Усмихна се. Студената чистота на лицето й скри от другите какво означава тази усмивка. Посети семейството още няколко пъти само заради тези свои мисли, изникващи на фона на уважението, което проявяваха към нея.
Една вечер един от гостите й предложи да я изпрати до вкъщи. Беше известен млад поет, бледен и строен, с меки, чувствени устни и очи, натъжени от цялата вселена. Не забеляза скръбното внимание, с което дълго я бе наблюдавал. По пътя в колата усети, че колебливо се навежда към нея. Чу го да шепне умолително и несвързано, също като много други мъже. Колата спря. Устните му се впиха в рамото й.
Отдръпна се рязко. Остана за миг неподвижна — ако беше станала, трябваше да го докосне, а мисълта за това й бе непоносима. Разтвори вратата, изскочи от колата и тръшна вратата зад себе си, сякаш за да го заличи с трясъка. Побягна. След малко забави ход и продължи по неосветения път потръпвайки, докато видя очертанията на своя покрив.
Спря и удивено се огледа. Опита се да свърже мислите си. Подобни неща й се случваха често. Забавляваше се, без да изпитва отвращение, без да усеща нищо.
Тръгна бавно към къщата през моравата. Спря по стълбите към стаята си. Мислеше за мъжа в кариерата. Знаеше ясно и недвусмислено, че мъжът от кариерата я иска. Усети го от самото начало, още щом я погледна за първи път. Но до този момент не го признаваше пред себе си.
Разсмя се. Хвърли поглед наоколо, към смълчаното великолепие на своята къща. Къщата правеше думите излишни. Знаеше, че никога няма да й се случи. Знаеше също какво страдание може да му причини.
Два дни обикаляше доволно из стаите на своята къща. Тя й беше защита. Слушаше взривовете от кариерата и се усмихваше.
Тя обаче се чувстваше прекалено уверена, а къщата беше прекалено сигурна. Изпита желание да подсили сигурността, като я предизвика.
Избра мраморната плоча пред камината в спалнята си. Трябваше да я счупи. Коленичи с чук в ръка и се опита да строши мрамора. Заудря по него, вдигайки високо тънката си ръка, блъскайки с яростно безсилие. Заболяха я костите на ръката и рамото. Успя само да направи дълга драскотина в мрамора.
Отиде в кариерата. Видя го отдалеч и тръгна право към него.
— Здравей — каза небрежно.
Той изключи сондата. Облегна се на каменния ръб и отвърна:
— Здравейте.
— Сетих се за теб — каза тя спокойно и замълча. После добави със същия подканващ глас: — В къщата ми трябва да се свърши дребна черна работа. Искаш ли да спечелиш малко пари отгоре?
— Разбира се, госпожице Франкън.
— Ще дойдеш ли в къщата ми довечера? Входът за прислугата е от Риджууд Роуд. Счупи се мраморната плоча на камината и трябва да се смени. Искам да я изнесеш и да поръчаш нова.
Очакваше да се разгневи и да откаже. Той попита:
— Кога да дойда?
— В седем часа. Колко ти плащат тук?
— Шестдесет и два цента на час.
— Сигурна съм, че ги заслужаваш. Готова съм да ти платя по същата тарифа. Знаеш ли как да стигнеш до дома ми?
— Не, госпожице Франкън.
— Когото и да попиташ в селото, ще те упъти.
— Добре, госпожице Франкън.
Тръгна си разочарована. Почувства, че тайното им разбирателство е секнало. Отнесе се така, като че ли работата е проста и може да я свърши всеки друг работник. После й премаля силно, обзета от срам и удоволствие, както всеки път в негово присъствие. Осъзна, че разбирателството им е по-интимно и скандално от всякога. То се прояви в естествения начин, по който прие неестественото й предложение. Показа й колко много неща са му известни, тъй като изобщо не се изненада.
Помоли стария пазач и съпругата му да останат вечерта в къщата. Почтителното им присъствие допълваше атмосферата на феодално имение. В седем часа звънна звънецът на входа за прислугата. Възрастната жена го поведе към големия салон. Доминик стоеше на площадката на широкото стълбище.
Загледа го как приближава, вдигнал очи към нея. Остана загледана в него достатъчно дълго, за да му даде възможност да заподозре, че може би го прави съзнателно, преднамерено, и произнесе точно в мига, преди той да се убеди в това:
— Добър вечер.