Гласът й беше строг и спокоен.
Той не отговори, само кимна и се заизкачва към нея. Беше с работни дрехи и носеше чанта с инструменти. Движенията му излъчваха гъвкавост и енергия, които бяха необичайни за нейния дом, за излъсканите стъпала, за изящните строги перила. Очакваше, че присъствието му ще е неподходящо в дома й, но се оказа, че домът й е в дисхармония с него.
Посочи с ръка вратата на спалнята си. Той я последва покорно. Сякаш не забеляза стаята, в която влезе. Влезе като в работилница. Отиде право при камината.
— Ето я — каза тя и посочи с пръст мраморната плоча.
Той коленичи мълчаливо, извади тънък метален клин от чантата, опря острието му в драскотината на плочата и удари веднъж с чука. Плочата се разцепи по дължина.
Вдигна очи към нея. Именно от този поглед се ужасяваше, от насмешката, на която не може да отвърне, защото насмешката не се вижда, а само се усеща. Той каза:
— Строшена е и трябва да се смени.
Тя попита спокойно:
— Знаеш ли какъв е мраморът и къде може да се поръча нова?
— Да, госпожице Франкън.
— Тогава давай. Изнеси я.
— Добре, госпожице Франкън.
Тя остана загледана в него. Изпитваше странна, нелепа необходимост да наблюдава механичната му работа, сякаш му помага с очи. Усети, че я е страх да погледне стаята наоколо. Наложи си да вдигне глава.
Зърна лавицата на тоалетната масичка. Стъкленият й ръб проблясваше като ивица зелен сатен в полумрака. Зърна кристалните шишенца, белите спални пантофи, бледосинята хавлия на пода до огледалото, чорапите, метнати върху облегалката на креслото, бялата сатенена покривка на леглото. По ризата му имаше влажни Петна. Сив каменен прах бе полепнал по ръцете му. Стори й се, че всеки предмет в стаята е докоснат от него, че въздухът е като огромен басейн с вода, в който са се потопили и водата, докоснала него, пренася докосването до нея, до всеки предмет в стаята. Поиска й се той да вдигне поглед. Но той работеше, с наведена глава.
Приближи се и застана мълчаливо над него. Не бе го доближавала толкова много. Загледа се в гладката кожа на врата му. Различаваше отделните нишки в косата му. Погледна към върха на сандала си на пода, на сантиметри от тялото му. Можеше да го докосне само с едно движение, с много леко движение на крака. Отдръпна се.
Той мръдна глава, но не погледна нагоре, а само взе някакъв инструмент от чантата, отново се наведе и продължи да работи.
Тя се засмя на висок глас. Той спря и я погледна.
— Да? — попита.
Отговори му любезно и със сериозно изражение:
— О, съжалявам. Може би си решил, че се смея на теб. Не ти се смея, разбира се.
Добави:
— Не исках да те смущавам. Сигурна съм, че нямаш търпение да свършиш и да си тръгнеш. Имам предвид, разбира се, че сигурно си изморен. Но от друга страна, аз ти плащам на час, така че е съвсем редно малко да удължиш времето, ако искаш да спечелиш повече. Вероятно има неща, за които искаш да поговорим.
— Да, госпожице Франкън.
— Е?
— Мисля, че тази камина е отвратителна.
— Така ли? Тази къща е проектирана от баща ми.
— Да, разбира се, госпожице Франкън.
— Неуместно е ти да оценяваш работата на архитекта.
— Така е.
— Сигурно можем да изберем друга тема.
— Да, госпожице Франкън.
Отдалечи се от него. Седна на леглото, облегната на изпънатите си ръце, с кръстосани и притиснати в дълга права линия крака. Тялото й, отпуснато от раменете, контрастираше с напрегнатата поза на краката. Студеното й строго лице контрастираше с позата на тялото.
Поглеждаше я от време на време, докато работеше. Заговори почтително:
— Ще се постарая да намеря мрамор със съвсем същото качество, госпожице Франкън. Много е важно да се прави разлика между видовете мрамор. Общо взето те са три. Белите мрамори, които се получават от рекристализация на варовик, ониксовите, които са химически депозити на калциев карбонат, и зелените мрамори, които се състоят главно от воден магнезиев силикат или серпентин. Последният не е същински мрамор. Истинският мрамор е метаморфна форма на варовик, възникнала от топлината и налягането. Налягането е могъщ фактор. То предизвиква процеси, които, след като започнат, не се поддават на контрол.
— Какви процеси? — попита тя, накланяйки се напред.
— Рекристализация на частиците на варовика и проникване на чужди елементи от околната почва. Те съставляват цветните нишки в повечето мрамори. Розовият мрамор се получава от манганови оксиди, сивият се дължи на въглеродни съединения, жълтият мрамор на водни оксиди на желязото. Тази плоча тук, разбира се, е бял мрамор. Има много разновидности на белия мрамор. Трябва да сте много внимателна, госпожице Франкън…