Когато стигна до кариерата, него го нямаше. Веднага разбра, че го няма, макар че работниците тъкмо си тръгваха, изпълвайки пътеките на излизане от каменната кариера. Стисна устни и го затърси с очи. Знаеше, че си е тръгнал.
Препусна през гората, напосоки между стени от листа, които бледнееха в падащия здрач. Спря, откърши от едно дърво дълъг тънък клон, откъсна листата и продължи, шибайки коня с гъвкавата пръчка като с камшик, за да препуска по-бързо. Сякаш скоростта може да ускори вечерта, да скъси задаващите се часове, да й помогне да направи скок във времето, да улови новото утро, преди да е настъпило. И тогава го видя. Вървеше сам по пътеката пред нея.
Втурна се напред. Настигна го и спря внезапно. Рязкото движение я тласна напред, после назад, като пружина. Той спря.
Мълчаха, загледани един в друг. Тя помисли, че всеки миг мълчание е предателство. Безсловесната среща бе твърде красноречива, тя бе признание, че няма нужда от никакъв поздрав.
Попита с равен глас:
— Защо не дойде да монтираш мрамора?
— Реших, че за вас е без значение кой ще дойде. Не е ли така, госпожице Франкън?
Думите и подействаха не като звуци, а като плесница през устата. Вдигна клона и го шибна по лицето. Препусна, набрала сила от движението.
Доминик седеше до тоалетната масичка в спалнята си. Стана много късно. В голямата празна къща цареше пълна тишина. Френските прозорци на спалнята бяха отворени към терасата. Листата бяха притихнали в тъмната градина.
Чаршафите я очакваха разтворени на леглото, възглавницата белееше на фона на високите черни прозорци. Реши, че ще се опита да заспи. Не го бе виждала три дни. Прокара ръце по главата си. Извивките на дланите притиснаха гладката й плътна коса. Опря слепоочия с върховете на пръстите си, намокрени с парфюм, и ги задържа за миг. Изпита облекчение от студеното, тръпчиво щипване на студената течност по кожата й. На стъклото на тоалетната масичка блестеше като скъпоценен камък разлята капчица парфюм.
Не чу стъпките в градината. Чу ги едва когато се заизкачваха по стълбите към терасата. Седна в леглото и се намръщи. Погледна към френските прозорци.
Той влизаше. Беше с работни дрехи, мръсната му риза бе с навити ръкави, панталоните му бяха полепнали с каменен прах. Загледа се в нея. Изражението му не беше насмешливо. Лицето му беше изопнато, сурово и жестоко, страстно и аскетично, с хлътнали бузи и издължени стиснати устни. Тя скочи на крака, изправи се с опънати назад ръце и разтворени пръсти. Той не помръдна. На врата му изпъкна вена, запулсира и се сви.
Тръгна към нея. Прегърна я така, че плътта му проряза нейната. Усети костите на ръцете му върху ребрата си. Притисна здраво краката й към своите, с устни върху нейните.
Не разбра дали веднага я обзе ужас и заби лакти в гърлото му, извивайки се, за да избяга, или в първия миг остана неподвижна в ръцете му, шокирана от усещането за кожата му върху нейната. Онова, което бе обмисляла и очаквала, се оказа съвсем различно. Но тя нямаше как да го знае, защото то бе извън живота. Човек можеше да го понесе не по-дълго от миг.
Опита да се изтръгне от него. Усилието й се разби в ръката му, която дори не го усети. Заудря го с юмруци по раменете и по лицето. С една ръка хвана двете й китки, стисна ги зад гърба и й изви плешките. Тя извърна глава. Усети устните му върху гърдите си. Изтръгна се от него.
Облегна се на тоалетката. Обхвана с ръце ръба зад себе си. Очите й бяха разширени, безцветни, безформени от ужас. Той се смееше. Лицето му се раздвижи от смях, но без звук. Изглежда я пусна нарочно. Стоеше разкрачен, с ръце отстрани. Даде й възможност да усети тялото му през разделящото ги пространство по-силно, отколкото в прегръдката му. Тя погледна към вратата зад гърба му. Той долови намекнатото движение — то беше само мисъл за скок към вратата. Протегна ръка без да я докосва, после я отпусна. Раменете й леко се повдигнаха. Той направи крачка напред и раменете й увиснаха. Тя се приведе по-близо до тоалетката. Даде й малко време. После се приближи. Вдигна я съвсем леко. Впи зъби в ръката му и вкуси кръв на върха на езика си. Той отметна главата й назад и я накара да отвори уста в неговата.
Бореше се животински, но не издаде нито звук. Не извика за помощ. Чу как ударите й отекнаха в дъха му и усети, че той пъшка от удоволствие. Посегна към лампата на тоалетката. Той изби лампата от ръката й. Кристалът се разби в тъмнината.