В следващите часове работата му се услади по нов начин. Сякаш обичайните му занимания до този момент бяха само лъскав стенопис, а сега се преобразяваха в аристократичен барелеф, изнесен в триизмерна реалност от думите на Елсуърт Тухи.
Гай Франкън излизаше от време на време от кабинета си, без видима причина. Тънките нюанси на ризите и чорапите му хармонираха с посребрените слепоочия. Усмихваше се благосклонно и мълчеше. Кийтинг профуча край него в чертожната зала. В движение забеляза присъствието му. Забави крачка точно толкова, че да мушне шумолящо парче вестник в гънките на моравата кърпичка в джобчето на Франкън:
— Прочети го, като имаш време, Гай.
Добави, влизайки в съседната стая:
— Искаш ли да обядваме заедно, Гай? Да се видим в Плаза.
Кийтинг се върна от обеда. Пресрещна го млад чертожник и го попита развълнувано:
— Кажете ми, г-н Кийтинг, кой стреля срещу Елсуърт Тухи?
Кийтинг промълви:
— Кой какво е направил?
— Някой е стрелял срещу г-н Тухи.
— Кой?
— И аз искам да знам.
— Стрелял е… срещу Елсуърт Тухи?
— Така пишеше във вестника, който четеше един човек в ресторанта. Нямах време да го купя.
— Убит ли е?
— Не зная. Пишеше само за изстрел.
— Ако е убит, ще публикуват ли утре рубриката му?
— Не знам. Защо, г-н Кийтинг?
— Купи ми вестника.
— Но аз трябва…
— Купи ми вестника, идиот такъв!
Следобедните вестници пишеха за случилото се. Сутринта срещу Елсуърт Тухи бил даден изстрел, докато излизал от колата си пред една радиостанция, за да произнесе реч на тема „Безгласните и беззащитните“. Тухи не бил улучен. Запазил спокойствие и самообладание. Поведението му било театрално само заради пълната липса на театралност. Казал: „Не можем да караме слушателите да чакат“ и забързал по стълбите към микрофона. Без да каже и дума за случката, произнесъл половинчасовата реч по памет, както обикновено. Нападателят не казал нищо, когато го арестували.
Кийтинг се втренчи с изсъхнало гърло в името на нападателя — Стивън Малъри.
Кийтинг изпитваше страх единствено от необяснимото, особено когато необяснимото не се изразяваше с конкретни факти, а с безпричинен страх вътре в него. Случилото се не го засягаше пряко по никакъв начин, само дето му се искаше да е всеки друг, но не и Стивън Малъри. Не можеше да си обясни защо не му се иска да е Малъри.
Стивън Малъри потъна в мълчание. Не даде обяснение за деянието си. Първоначално предположиха, че е действал от отчаяние след загубата на поръчката за „Космо-Слотник Билдинг“, защото живеел в крайна мизерия. Но Елсуърт Тухи нямаше нищо общо с тази загуба. Тухи не бе разменил нито дума с г-н Слотник за Стивън Малъри, нито бе виждал статуята на „Усърдието“. По този въпрос Малъри наруши мълчанието си и призна, че не познава Тухи, нито лично, нито се е срещал с някой от приятелите му. На въпроса дали смята, че г-н Тухи има нещо общо със загубата на поръчката, Малъри отвърнал отрицателно. Запитали го: „Тогава защо го направихте?“ Малъри не казал нищо.
Тухи не разпознал нападателя си, когато полицаите го арестували на тротоара до сградата на радиото. Научил името му едва след радиопредаването. На излизане от студиото Тухи казал пред очакващите го в преддверието репортери: „Не, разбира се, няма да предявя никакви обвинения. Искам да го пуснат да си ходи. Между другото, кой е той?“ Като му казали името, погледът на Тухи се заковал в точка между рамото на един човек и периферията на шапката на друг. Тогава Тухи, който запазил спокойствие при попадението на куршума на инч от лицето му, в стъклото на входната врата, произнесъл само една дума, и думата сякаш се отронила в краката му, натежала от страх: „Защо?“
Никой не могъл да даде отговор. Впоследствие Тухи вдигаше рамене и казваше с усмивка: „Ако е опит за безплатна реклама — каква проява на лош вкус!“ Но никой не вярваше на това обяснение, защото всички усещаха, че и самият Тухи не го вярва. В множеството интервюта Тухи отговаряше на въпросите весело. Казваше: „Никога не съм се смятал за толкова важен, че да заслужа да ме убиват. Това би било най-голямата чест, която човек може да си представи — стига да не беше толкова оперетно.“ Успя да внуши шеговито, че не се е случило нищо важно, тъй като по света никога не се случва нищо важно.