— … и когато обществената система рухне, професията на строителите няма да остане засипана под нея, а ще се извиси към слава и признание…
Звънецът на входната врата звънна. Камериерът на Тухи се появи за миг, отвори вратата на всекидневната и въведе Доминик Франкън.
Тухи спря насред думата си и Кийтинг разбра, че Доминик не е нито поканена, нито очаквана. Усмихна се на Тухи, кимна и му махна с ръка да продължи. Той й се поклони едва забележимо, сякаш почти само с движение на веждите и продължи речта си. Липсата на официалност в лекия поздрав приобщи гостенката към атмосферата на близост между присъстващите, но на Кийтинг му се стори, че поздравът закъсня с част от секундата. Не бе виждал Тухи да пропусне момента.
Доминик седна в един ъгъл, зад останалите. За миг Кийтинг престана да слуша, опитвайки се да привлече вниманието й. Наложи се да изчака, докато очите й прекосят замислено стаята, от лице на лице, за да срещнат неговите. Поклони се енергично и кимна, поздравявайки я със собственическа усмивка. Тя сведе глава и миглите й докоснаха бузите, когато затвори очи. После отново го погледна. Продължи да го гледа известно време, без да се усмихва, като че ли откриваше в лицето му нещо ново. Не я беше виждал от пролетта. Стори му се малко изморена и по-красива, отколкото си я спомняше.
Отново се заслуша в словото на Елсуърт Тухи. Думите, които изричаше, бяха както винаги вълнуващи, но в удоволствието, което му доставяха, имаше тревожен нюанс. Погледна Доминик. Тя нямаше нищо общо с тази стая, с това събрание. Не можеше да каже защо, но го знаеше с потискаща и непреодолима сигурност. Не беше заради красотата или безочливата й елегантност. Беше като от друг свят. Сякаш бе влязла напълно облечена в стая с удобно разсъблечени хора, които внезапно почувстваха голотата си непристойна. Но тя беше безучастна. Седеше и слушаше внимателно. В един миг се облегна назад, кръстоса крака и запали цигара. Угаси кибритената клечка с рязко движение на китката и я пусна в пепелника на масичката до себе си. Той видя как пуска клечката в пепелника. Като че ли с това движение на китката хвърли клечката в лицата на присъстващите. Реши, че е твърде мнителен. Но забеляза, че Елсуърт Тухи не я погледна нито веднъж, докато говореше.
Събранието свърши и Тухи се втурна към нея.
— Доминик, скъпа! — каза весело. — Да се чувствам ли поласкан?
— Ако ти харесва.
— Ако знаех, че проявяваш интерес, щях да ти изпратя много специална покана.
— Но реши, че не проявявам интерес ли?
— Честно казано, аз…
— Грешка, Елсуърт. Подценил си репортерския ми усет. Никога не пропускай новина. Човек няма често възможността да присъства на зараждане на престъпление.
— Какво точно искаш да кажеш, Доминик? — попита остро Кийтинг.
Тя се обърна към него.
— Здравей, Питър.
— Нали познаваш Питър Кийтинг? — усмихна се Тухи.
— О, да. Питър беше влюбен в мен.
— Използваш неправилно глаголно време, Доминик — каза Кийтинг.
— Никога не взимай сериозно думите на Доминик, Питър. Тя не очаква да ги приемаме сериозно. Искаш ли да се присъединиш към нашата малка група, Доминик? Професионалните ти умения те квалифицират за членство.
— Не, Елсуърт. Не искам да се присъединя към вашата малка група. Не ви мразя чак толкова, че да го сторя.
— Защо тогава се отнасяш така неодобрително? — рязко попита Кийтинг.
— Виж ти, Питър! — каза тя провлечено. — Откъде ти хрумна? Въобще не съм против. Нали, Елсуърт? Мисля, че е уместно начинание, наложено от очевидна необходимост. Точно това, от което всички се нуждаем… и го заслужаваме.
— Да разчитаме ли, че ще присъстваш на следващата ни среща? — попита Тухи. — Приятно е да имаме такъв съпричастен слушател, който въобще не ни пречи… искам да кажа на следващата среща.
— Не, Елсуърт. Благодаря. Беше ми любопитно. Събрал си интересна група хора. Млади строители. Между другото, защо не покани човека, който е проектирал „Енрайт Хауз“… как му беше името? Хауърд Роурк?
Кийтинг стисна челюсти. Но тя гледаше невинно, каза го съвсем безгрижно, като незначителна забележка — със сигурност тя не иска да каже… какво? — запита се той и си отговори: не иска да каже онова, което той за миг помисли, че тя има предвид и от което за миг изпадна в ужас.