— Не съм имал удоволствието да се запозная с г-н Роурк — отвърна мрачно Тухи.
— А ти познаваш ли го? — попита я Кийтинг.
— Не — отговори тя. — Само видях скица на „Енрайт Хауз“.
— И какво мислиш за нея? — попита настоятелно Кийтинг.
— Не мисля за нея — отвърна тя.
Тя си тръгна и Кийтинг я придружи. Загледа я, докато слизаха с асансьора. Ръката и в тясна черна ръкавица придържаше ъгълчето на бележник. Безгрижните й пръсти бяха и предизвикателни, и подканващи. Отново почувства, че не може да й устои.
— Доминик, защо дойде?
— Отдавна не съм ходила никъде и реших за начало да дойда тук. Знаеш ли, когато плувам, не обичам да се подлагам на изтезание, влизайки постепенно в студената вода. Гмурвам се веднага, първо е неприятно, но след това става по-лесно.
— Какво искаш да кажеш? Какво не ти хареса на събранието? В крайна сметка ние нямаме конкретни планове. Още нямаме и програма. Дори не знам защо се събрахме.
— Точно така, Питър. Дори не знаеш защо сте се събрали.
— Та ние сме само група познати, които се събират. Главно за да си говорим. Какво лошо има в това?
— Питър, изморена съм.
— Добре, появата ти тази вечер поне означава ли, че излизаш от усамотението си?
— Да… Усамотение ли?
— Опитвах се много пъти да те открия.
— Така ли?
— Да казвам ли отначало колко съм щастлив, че те виждам пак?
— Не. Приемаме, че вече си го казал.
— Не си същата, Доминик. Не знам точно как, но си променена.
— Така ли?
— Приеми, че съм ти казал колко си красива, защото не намирам подходящите думи.
Улиците бяха тъмни. Той спря такси. Седна близо до нея и я загледа право в очите с ясен намек, надявайки се мълчанието между тях да стане многозначително. Тя не извърна очи. Разглеждаше лицето му. Сякаш се чудеше, следвайки някаква своя мисъл, която той не можеше да отгатне. Посегна бавно и хвана ръката й. Усети в дланта й усилие, почувства през скованите пръсти усилието на цялата й ръка. Полагаше усилие не да издърпа ръката си, а да му я остави. Повдигна ръката й, обърна я и я притисна към устните си.
Погледна я в лицето. Пусна ръката й, която увисна във въздуха за миг, със сковани пръсти, полузатворена. Порази го не безразличието, а отвращението й. То бе толкова силно, че стана безлично, не го обиди, защото очевидно не бе насочено само към него. Внезапно усети тялото й, без да го желае, нито да го отбягва, просто усети присъствието на тялото й близо до своето, под дрехите й. Прошепна без да иска:
— Доминик, кой е той?
Тя се извърна рязко към него. Очите й се присвиха. Устните й се отпуснаха, закръглиха се и омекнаха, издължиха се в бледа усмивка, без да се отварят. Отговори, гледайки право в него:
— Работник в гранитната кариера.
Успя. Той се разсмя.
— Така ми се пада, Доминик. Не бих могъл да заподозра невъзможното.
— Питър, не е ли странно? По едно време си мислех, че мога да си наложа да поискам именно теб.
— Защо да е странно?
— Само като си помисля колко малко знаем за самите себе си. Някой ден и ти ще узнаеш истината за себе си, Питър. Ще ти е много по-тежко, отколкото на всеки друг. Но недей да мислиш за това сега. Няма да ти се случи скоро.
— Наистина ли си ме искала, Доминик?
— Мислех си, че никога не ще поискам каквото и да било, а ти така добре пасваш на тази мисъл.
— Не разбирам какво искаш да кажеш. Никога не знам какво мислиш, че казваш. Знам, че винаги ще те обичам. И няма да ти позволя отново да изчезнеш. След като се върна…
— Сега, след като се върнах, Питър, не искам повече да те виждам. Ще те виждам, когато се срещнем случайно, но не ме търси. Не ми се обаждай. Не се опитвам да те наскърбя, Питър. Няма такова нещо. С нищо не си ме засегнал. Има нещо в мен, пред което не искам да се изправям пак. Съжалявам, че се спрях на теб. Но ти беше толкова подходящ. Ти… Питър, ти си всичко на света, което презирам и не искам да си припомням колко много го презирам. Ако продължа да си го спомням, ще се върна към него. С това не искам да те обидя, Питър. Опитай се да разбереш. Ти не си най-лошият на света. Ти си най-добрият. И това е ужасяващо. Ако някога се върна при теб, не ме допускай. Казвам ти го сега, защото мога да ти го кажа, но ако се върна при теб, не ще можеш да ме спреш. Сега е единствената възможност да те предупредя.