Точно преди да започне строежът на „Енрайт Хауз“, Роурк бе поканен в кантората на Джоуъл Сътън. Сътън бе преуспял бизнесмен и се готвеше да построи огромна бизнес сграда. Сътън бе преуспял благодарение на пълната си неспособност да разбира хората. Обичаше всички и обичта му не признаваше никакви разлики. Тя приравняваше всички, не минаваше нито през пикове, нито през спадове, беше като повърхност на купа с меласа.
Джоуъл Сътън се запозна с Роурк на вечеря, дадена от Енрайт. Джоуъл Сътън хареса Роурк. Възхити му се, без да вижда разлика между него и когото и да било друг. Когато Роурк дойде в кантората му, Джоуъл Сътън заяви:
— Не съм сигурен, не съм сигурен, въобще не съм сигурен, само си мисля, че може би ще ви имам предвид за малката сграда, която замислям. Вашата „Енрайт Хауз“ е малко… ексцентрична, но е красива, всички сгради са красиви, а вие обичате сгради, нали?… Родж Енрайт е много умен мъж, изключително умен, той прави пари там, където никой друг не би се сетил. Винаги съм готов да приема съвет от Родж Енрайт. Което е добро за Родж Енрайт, е добро и за мен.
Изминаха седмици след първата им среща. Джоуъл Сътън никога не взимаше бързи решения.
Една декемврийска вечер Остин Хелър се отби при Роурк без уговорка и му каза, че трябва да отидат заедно идния петък на официален прием у г-жа Ралстън Холкъм.
— По дяволите, не, Остин — каза Роурк.
— Слушай, Хауърд, защо не? Знам, че мразиш такива неща, но това не е достатъчна причина. Мога да ти посоча много основателни причини да отидеш. Там е нещо като офис за наемане на архитекти. Знам, че би направил всичко, за да строиш… да, знам, за да строиш по твоя начин, и все пак би си продал душата, ако можеше. Не би ли изтърпял няколко часа скука заради бъдещи възможности?
— Сигурно. Но не вярвам, че тези неща разкриват възможности.
— Ще дойдеш ли?
— Защо точно този път?
— Първо, адската чума Кики Холкъм настоява. Вчера ми говори повече от два часа и заради нея не можах да отида на официален обяд. Репутацията й страда, защото в града се строи сграда като „Енрайт Хауз“, а тя не може да привлече архитекта в салона си. Хоби й е. Колекционира архитекти. Настоя да те заведа и аз й обещах.
— Защо?
— В петък там ще е Джоуъл Сътън. Опитай да бъдеш мил с него, колкото и да ти е противно. Почти е решил да ти възложи сградата, доколкото чувам. Може би му е нужен само малко личен контакт, за да се реши. Мнозина други го преследват и всички те ще са там. Искам да си там и ти. Искам да възложи сградата на теб. Да не чувам нищо за гранитни кариери през следващите десет години. Не си падам по гранитните кариери.
Роурк седеше върху масата и стискаше с ръце ръба й, изтощен след четиринадесет часа в кантората. Помисли си, че сигурно е изтощен, но не го усеща. Опита се да отпусне рамене, за да си отдъхне, но не успя. Ръцете му бяха напрегнати и изморени, единият му лакът слабо трепереше. Дългите му крака бяха широко разкрачени, единият сгънат и неподвижен, с отпуснато върху масата коляно, а другият висеше прав от ръба на масата и нервно се клатеше. Тези дни му беше изключително трудно да си наложи почивка.
Новият му дом беше голяма стая в малка, модерна жилищна кооперация на тиха улица. Спря се на нея, защото нямаше корнизи над прозорците, а стените отвътре бяха голи. Стаята му беше мебелирана просто и оскъдно, чиста, огромна и празна. На човек му се струваше, че чува ехо от ъглите.
— Защо не, само този път? — настоя Хелър. — Няма да е толкова противно. Може дори да ти стане забавно. Ще видиш мнозина стари приятели. Джон Ерик Снайт, Питър Кийтинг, Гай Франкън и дъщеря му — трябва да се запознаеш с дъщеря му. Чел ли си й статиите?
— Ще дойда — каза рязко Роурк.
— Толкова си непредвидим, че понякога ставаш разумен. Ще мина да те взема в осем и тридесет в петък. Сложи черна вратовръзка. Между другото, имаш ли смокинг?
— Енрайт ме накара да си купя.
— Енрайт е много умен мъж.
Хелър си тръгна, а Роурк дълго седя на масата. Реши да отиде на приема, защото знаеше, че това е последното място, където Доминик би желала да се срещнат отново.