— Няма нищо по-безсмислено, скъпа Кики — каза Елсуърт Тухи, — от богата жена, която е превърнала приемите в своя професия. Но пък всички безполезни неща имат чар. Като аристокрацията, например, която е най-безполезното нещо на света.
Кики Холкъм сбръчка нос и направи превзета укорителна гримаса, но сравнението с аристокрацията й хареса. Над балната й зала във флорентински стил грееха три кристални полилея и щом погледнеше към Тухи, светлините се отразяваха в очите й. Между тежко гримираните й мигли избликваха влажни искри.
— Говорите отвратителни неща, Елсуърт. Не знам защо ви каня.
— Именно затова, скъпа моя. Струва ми се, че ще ме каните винаги, когато пожелая.
— Какво може да направи срещу вас една най-обикновена жена?
— Никога да не започва спор с г-н Тухи — каза г-жа Гилеспи, висока жена с огърлица от диаманти, едри като зъбите, оголени от усмивката й. — Излишно е. Спорът е предварително загубен.
— Спорът, г-жо Гилеспи — каза той, — е сред най-излишните и най-неприятните неща. Оставете го на умните мъже. Умът, разбира се, е опасно признание за слабост. Твърди се, че мъжете развиват ума си, след като са се провалили във всичко останало.
— В никакъв случай не говорите сериозно — каза г-жа Гилеспи, а усмивката й казваше, че приема думите му за шеговита истина. Обсеби го тържествуващо и го отведе настрани като трофей, отнет от г-жа Холкъм, която за миг се обърна, за да поздрави новите гости. — Но вие, мъжете с интелект, сте като деца. Толкова сте чувствителни. Човек трябва да ви угажда.
— На ваше място не бих го правил, г-жо Гилеспи. Ние бихме се възползвали. По-вулгарно е дори от демонстриране на богатство.
— Скъпи, нанасяте удар, така ли? Разбира се, чувам, че сте радикален, но не го приемам сериозно. Ни най-малко. Така добре ли е?
— Много добре — каза Тухи.
— Няма да ме заблудите. Не можете да ми внушите, че сте от опасните. Те са до един нечистоплътни и граматиката им е слаба. А вие имате толкова прекрасен глас!
— Какво ви кара да мислите, че се опитвам да съм опасен, г-жо Гилеспи? Аз само… как да кажа?… Имам най-кроткото нещо — съвест. Тя е и собствената ви съвест, уютно въплътена в тялото на друг човек, която откликва на вашата грижа за не тъй щастливите на този свят и по този начин ви освобождава от тази грижа.
— Странна идея! Не знам дали е крайна или много мъдра.
— И двете, г-жо Гилеспи. Каквато е мъдростта изобщо.
Кики Холкъм наблюдаваше доволно балната си зала. Вдигна очи към полуосветения таван, недостижим над полилеите, и забеляза колко високо се издига над гостите. Въпреки тълпите от гости залата не се смаляваше, кубичното й пространство се издигаше над тях, гротескно и несъразмерно. Точно този разхитен въздух, затворен върху тях, създаваше усещане за дворцов лукс. Беше като капак на кутия за бижута, излишно голям над плоското дъно, на което е закрепен дребен скъпоценен камък.
Гостите попадаха в два големи, променливи потока, които рано или късно ги насочваха към два вихъра; център на единия беше Елсуърт Тухи, а на другия — Питър Кийтинг. Вечерното облекло не беше подходящо за Елсуърт Тухи. Правоъгълникът на бялата риза удължаваше лицето му и го разтягаше в две измерения, а зад крилцата на папийонката тънкият му врат изглеждаше като на оскубано пиле, блед, синкав и готов за извиване с едно движение на силен юмрук. Но той носеше официалното облекло по-добре от всеки сред присъстващите мъже. Носеше го нехайно, без ни най-малка неловкост, че не изглежда добре. Превръщаше в свое предимство самия факт, че външността му е гротескна и това предимство гарантираше, че никой не ще обърне внимание на неестетичния му вид.
Заговори на меланхолична млада жена с очила и вечерна рокля с огромно деколте:
Скъпа моя, ще останете завинаги интелектуална дилетантка, ако не се отдадете на кауза, по-важна от самата вас.
Каза на много пълен господин със зачервено от разгорещения спор лице:
— Приятелю мой, и на мен не ми харесва. Казвам само, че това е неумолимият ход на историята. Но кои сме вие или аз, за да противодействаме на хода на историята?
Каза на нескопосан млад архитект:
— Не, момчето ми, упреквам те не за лошата сграда, която си проектирал, а за лошия вкус, който прояви, хленчейки след моите критики. Трябва да внимаваш. Някой може да реши, че критиката ти действа зле.