Каза на вдовицата на един милионер:
— Да, наистина е добра идея да направите дарение на Симпозиума за социални изследвания. Така ще се включите в големите културни постижения, без да нарушите дневния режим или храносмилането си.
Хората около него казваха:
— Колко е остроумен! И колко е смел!
Питър Кийтинг се усмихваше лъчезарно. Чувстваше вниманието и възхищението, които го заливаха от всички кътчета на балната зала. Гледаше хората, елегантни и ухаещи сред шумоляща коприна, облени със светлина. Светлината се стичаше по тях така, както се бе стичала водата под душа преди часове, когато са се готвели да дойдат, за да отдадат почит на мъж на име Питър Кийтинг. Имаше мигове, когато забравяше, че е Питър Кийтинг, поглеждаше собственото си отражение в огледалото и му се приискваше да се присъедини към общото възхищение към него.
Оказа се лице в лице с Елсуърт Тухи. Кийтинг се усмихваше като момче, излизащо от поток в летен ден, блестящ, бодър, преливащ от енергия. Тухи го загледа с ръце, пъхнати небрежно в джобовете на панталоните. Сакото му висеше над слабите бедра, сякаш се полюшваше на малките си крака. Очите му бяха съсредоточени и загадъчно преценяващи.
— Елсуърт, чудесна вечер, нали? — каза Кийтинг с тон на дете, което говори на разбиращата си майка. Държеше се като пиян.
— Щастлив ли си, Питър? Ти си сензацията на вечерта. Малкият Питър изглежда е прекосил границата към славата. Стават такива работи, никой не може да каже точно кога и защо… Но май тук има някой, който те пренебрегва доста драстично, или се лъжа?
Кийтинг се сепна. Зачуди се кога и как Тухи е успял да забележи.
— Както и да е — каза Тухи, — изключението потвърждава правилото. Жалко, все пак. Винаги ми се е въртяла абсурдната мисъл, че само изключителен мъж може да привлече Доминик Франкън. Така че естествено се сетих за теб. Просто ми хрумна. Но мъжът, който ще я спечели, ще има качество, което на теб ти липсва и с което ще те превъзхожда.
— Никой не я е спечелил — каза рязко Кийтинг.
— Няма спор. Все още не. Това е доста учудващо. Сигурно ще е изключителен мъж.
— Какво по дяволите имаш предвид? Не харесваш Доминик Франкън ли?
— Никога не съм казвал, че я харесвам.
Малко по-късно Кийтинг дочу как Тухи произнесе високопарно в разгорещена дискусия:
— Щастие ли? Толкова е еснафско. Какво е щастието? В живота има твърде много неща, които са далеч по-важни от щастието.
Кийтинг бавно си проправи път към Доминик. Беше силно изправена, сякаш облегната във въздуха, който бе достатъчна опора за тесните й голи рамене. Вечерната й рокля беше с цвят на стъкло. Стори му се, че през тялото й вижда стената зад нея. Беше толкова крехка, че изглеждаше нереална, но крехкостта й излъчваше страховита сила, която закотвяше призрачното й тяло в реалността.
Приближи се до нея. Тя не направи опит да го пренебрегне, обърна се към него и му отговори, но монотонната прецизност на отговорите й го възпря. Почувства се безсилен и след няколко мига се отдалечи от нея.
Кики Холкъм посрещна Роурк и Хелър на вратата. Хелър й представи Роурк. Тя заговори с обичайния си пронизителен глас, помитащ всяко възражение със скоростта на изстреляна ракета.
— О, господин Роурк, толкова исках да се запознаем! Слушали сме толкова много за вас! Веднага ще ви предупредя, че съпругът ми не ви одобрява — разбира се, по чисто художествени причини, нали разбирате, — но това не бива да ви смущава, в този дом имате съюзник, възторжен съюзник!
— Много мило от ваша страна, г-жо Холкъм — каза Роурк. — Но няма нужда.
— Обожавам вашата „Енрайт Хауз“! Разбира се, не мога да кажа, че съвпада с моите естетически убеждения, но умът на културните хора трябва да е отворен за всичко. Искам да кажа, за да възприемаме всяка гледна точка в изкуство, преди всичко трябва да сме свободомислещи, нали?
— Не знам — каза Роурк. — Никога не съм бил свободомислещ.
Беше сигурна, че не е искал да прозвучи дръзко. Нямаше дързост нито в гласа, нито в поведението му, но първото й впечатление от него беше, че е дързък. Високата му слаба фигура изглеждаше добре във вечерното облекло, но то сякаш не беше за него. Оранжевата коса се караше с официалните дрехи. Освен това не хареса лицето му, което предизвикваше асоциация с бригада строителни работници или армейска част, но не се връзваше с нейния салон. Тя каза: