— Питър Кийтинг — каза тя.
Той направи гримаса, сбръчквайки нос:
— Едва ли. Твърде незначителен е. Но нека си поговорим за Питър Кийтинг. Какво удобно съвпадение, че е съдружник на баща ти. Ти се претрепваш, за да осигуриш поръчки на баща си, като предана дъщеря — нищо по-естествено от това. За последните три месеца си направила чудеса за фирмата „Франкън&Кийтинг“. И то само като се усмихваш на видни дами и се явяваш с поразителни тоалети на шикозни приеми. Питам се какво ли би постигнала, ако решиш да стигнеш докрай и продадеш ненадминатото си тяло за нещо различно от естетическа наслада… за поръчки за Питър Кийтинг например. — Той замълча. Тя не му отвърна. Продължи: — Поздравления, Доминик, заслужи най-високото ми мнение, защото не си шокирана.
— Какво целиш, Елсуърт? Да ме шокираш или да ми правиш намеци?
— Може би много неща — предварителен сондаж например. Но всъщност не целях нищо. Само си позволих малко вулгарност. Това също е техника на Тухи — винаги препоръчвам неподходящ ход в подходящо време. По същество съм толкова сериозен и скучен пуритан, че от време на време си позволявам по малко цвят — за да наруша еднообразието.
— Така ли, Елсуърт? Чудя се какъв си — по същество. Не знам.
— Смея да кажа, че никой не знае — каза сладко той. — Макар че всъщност няма никаква тайна. Много е просто. Всичко е просто, ако го сведеш до основни понятия. Ще се изненадаш, ако узнаеш колко малко са основните понятия. Май са само две. И те обясняват всичко за нас. Трудното е разплитането, опростяването, с което на хората не им се занимава. А и резултатите няма да им харесат.
— Не ме интересува. Знам каква съм. Хайде, кажи го. Аз съм просто кучка.
— Не се заблуждавай, скъпа. Много по-лоша си от кучка. Ти си светица. Което показва защо светците са опасни и нежелани.
— А ти?
— Всъщност знам точно какъв съм. Това обяснява много неща за мен. Давам ти полезна идея — ако желаеш да я използваш. Ти не желаеш, разбира се. Но можеш да я използваш в бъдеще.
— Защо да я използвам?
— Имаш нужда от мен, Доминик. Можеш дори малко да вникнеш в мен. Не се страхувам от такова нещо. Не и от теб.
— Имам нужда от теб ли?
— Хайде, прояви малко смелост.
Тя седна. Зачака студено и мълчаливо. Той се усмихна с нескрито удоволствие.
— Да видим — каза той, разглеждайки тавана с небрежно внимание, — какви поръчки си издействала за Питър Кийтинг. Бизнес сградата „Крайън“ беше напразно усилие — Хауърд Роурк нямаше никакъв шанс там. Къщата на Линдзи си струваше — със сигурност са обмисляли дали да я възложат на Роурк и ако не беше ти, той щеше да я получи. Същото се отнася и за клуба „Стоунбрук“ — той имаше шансове, но ти му ги отне. — Погледна я и тихо се изсмя. — Нямаш ли коментар по въпроса за техниките и ударите, Доминик? — Усмивката му беше като студена мазнина, плаваща над леещия се звучен глас. — Но ти не успя с вилата на Норис — както знаеш, той получи поръчката за нея миналата седмица. Е, не можеш да постигаш сто процента успех. В края на краищата „Енрайт Хауз“ е голяма работа, много се говори за нея и доста хора започват да проявяват интерес към г-н Хауърд Роурк. Но ти се справяш забележително добре. Поздравления. Е, не намираш ли, че съм много добър с теб? Всеки творец има нужда да го оценят — а теб няма кой да те похвали, тъй като никой не знае точно какво правиш, освен Роурк и аз, но той няма да ти благодари. Всъщност може би Роурк не знае какво правиш, а това ти разваля удоволствието, не е ли така?
Тя попита изморено:
— Откъде знаеш какво правя?
— Скъпа, да не би да си забравила, че аз ти дадох тази идея?
— О, да — отвърна тя разсеяно. — Разбира се.
— Освен това знаеш защо съм тук. Знаеш какво имам предвид, когато говоря за „моята страна“.
— Да. Разбира се.
— Това е договор, скъпа моя. Съюз. Съюзниците никога не се доверяват един на друг, но от това ефективността им не намалява. Възможно е мотивите ни да са напълно противоположни. И те са. Но няма значение. Резултатът ще е същият. Не е задължително да имаме обща благородна цел. Необходимо е само да имаме общ враг. Какъвто имаме.
— Да.
— Затова имаш нужда от мен. Вече ти бях полезен.
— Да.