Мислеше си за тези неща, докато някой й разказваше за новото представление на Бродуей, а Роурк отпиваше коктейл в другия край на стаята. През това време домакинята шепнеше на някого:
— Господи, не знаех, че Гордън ще доведе Доминик. Остин много ще ми се сърди, защото и приятелят му Роурк е тук.
По-късно лягаше на леглото му със затворени очи, с пламнало лице и мокри устни. Забравяше правилата, които сама си бе наложила, забравяше значението на собствените си думи и шепнеше:
— Роурк, днес си говорехте с един мъж и той ти се усмихваше, този глупак, невероятен глупак, миналата седмица се бе загледал в двойка актьори, които му харесват, искаше ми се да кажа на този човек: не го гледай, нямаш право да гледаш така, нямаш право да го харесваш, защото ще намразиш всичко друго на света, проклети глупако, не го гледай със същите очи, не го гледай, не го харесвай, не го одобрявай, това ми се искаше да му кажа, да не гледа с един и същи поглед и теб, и останалия свят, не мога да понеса такова нещо, не издържам някой от техния свят да те отнема, Роурк… — Не се чуваше какво говори, не виждаше усмивката му, нито напълно разбиращото му изражение, виждаше само лицето му над своето и нямаше какво да крие от него, можеше да му каже всичко, всичко беше ясно, изговорено, изказано.
Питър Кийтинг беше объркан. Внезапното отдаване на Доминик Франкън на неговата кариера му се струваше смайващо, ласкателно и изключително полезно. Всички му го казваха. Но имаше моменти, когато не се чувстваше нито смаян, нито поласкан, а притеснен.
Стремеше се да избягва Гай Франкън.
— Как успя, Питър? Как го постигна? — питаше Франкън. — Тя си е изгубила ума по теб! Кой би помислил, че точно Доминик… На кого би му хрумнало, че тя е в състояние да прави подобни неща? Ако ги бе вършила преди пет години, вече щях да съм милионер. Но, разбира се, бащата не може да предизвиква такива чувства като… — забеляза мрачното изражение на Кийтинг и завърши изречението с думите: — … като нейния мъж, нали?
— Слушай, Гай — започна Кийтинг, но млъкна, въздъхна и промълви: — Моля те, Гай, нека не…
— Знам, знам. Няма защо да бързаме. Но, дявол да го вземе, Питър, entre nous, не е ли нещо като годеж? Дори повече. И по-явно. — Усмивката изчезна и Франкън стана сериозен и спокоен. Изглеждаше видимо остарял и излъчваше достойнство. — Радвам се, Питър. Точно това ми се искаше. Всъщност винаги съм обичал Доминик и сега съм щастлив. Сигурен съм, че ще я оставя в добри ръце. Нея и в крайна сметка всичко останало…
— Виж, старче, ще ме извиниш ли? На голям зор съм — спал съм само два часа нощес заради фабриката на Колтън, господи, колко много работа! — благодарение на Доминик — скъсвам се от работа, но само почакай да я видиш! А също и да видиш чека!
— Нали е чудесна? Ще ми кажеш ли защо го прави? Попитах я, но не разбрах нищичко, разказва ми някакви щуротии, нали знаеш какви ги говори.
— Да не би да ни притеснява онова, което прави?
Нямаше как да каже на Франкън, че не знае отговора. Не можеше да му признае, че с Доминик не се бяха срещали насаме от месеци, че тя отказваше да се срещат.
Спомни си последния разговор на четири очи с нея, в таксито на връщане от събирането при Тухи. Спомни си равнодушието и спокойствието, с което тя го обсипа с обиди, пълното презрение и обидите, изречени без гняв. След подобен разговор очакваше всичко друго, само не тя да се превърне в негов застъпник, в негов рекламен агент, в негов почти… сводник. Нещо не е наред, след като ми идват подобни думи, когато се сещам за това, казваше си той.
Виждаше я често, откакто тя предприе кампанията си, без никой да я е молил. Канеше го на своите приеми, запознаваше го с бъдещи клиенти, но не допускаше да останат сами нито за миг. Няколко пъти се опита да й благодари и да я разпита. Не му се удаде да поведат разговор, който тя отбягваше, сред любопитната тълпа от гости наоколо. Той продължи да се усмихва безизразно. Понякога тя докосваше небрежно с ръка черния ръкав на смокинга му и притискаше бедро в неговото, заемайки властна и драстично интимна поза, докато разказваше на възхитените гости какво мисли за „Космо-Слотник Билдинг“. Слушаше завистливите коментари на приятелите си. Аз съм единственият в Ню Йорк, който не мисли, че Доминик Франкън е влюбена в мен, казваше си той с огорчение.