Възрастните, които станаха свидетели на сцената, бяха толкова смаяни и шокирани, че никой не се втурна веднага да възпре Елсуърт. Той напрегна дребното си телце, за да удържи право към целта тресящия се край на маркуча. Щом реши, че е изпълнил замисленото, пусна маркуча на земята и водата засъска в тревата. Той направи две крачки към верандата, изправи се и зачака наказанието с високо вдигната глава. Наказанието щеше да се стовари от Джони, но г-жа Стоукс му попречи. Без да ги удостои дори с поглед, Елсуърт се обърна към майка си и проповедника и произнесе бавно и отсечено:
— Джони е мръсен хулиган. Бие всички момчета в училището.
И така си беше.
Въпросът за наказанието прерасна в етичен проблем. Много трудно беше да се наложи наказание на Елсуърт заради крехката му физика и здраве. Освен това не беше редно да се наказва момче, пожертвало себе си, за да отмъсти за несправедливост, и то смело, открито, напук на физическата си слабост. Превърна се в мъченик. Елсуърт не каза нищо такова, той дори не каза нищо повече, но го каза майка му. Проповедникът сякаш се съгласи с нея. Елсуърт беше лишен от вечеря и изпратен в стаята си. Не се оплака. Затвори се послушно в стаята и отказа храната, която майка му донесе късно през нощта, престъпвайки волята на съпруга си. Г-н Тухи настоя да плати на г-жа Стоукс костюма на Джони. Г-жа Тухи се подчини неохотно. Тя не харесваше г-жа Стоукс.
Бащата на Елсуърт управляваше бостънския клон на национална верига магазини за обувки. Получаваше скромна, но добра заплата и имаше скромна, но уютна къща в невзрачно предградие на Бостън. Тайната му болка беше, че няма собствен бизнес. Беше тих и съвестен човек без въображение. Ранният брак сложи край на всички негови амбиции.
Майката на Елсуърт беше слаба и неспокойна жена, която за девет години смени пет религии. Имаше нежни черти, дори беше красива, но само за няколко години от живота си — в периода, когато разцъфна. Елсуърт беше нейният идол. Сестра му Хелън беше пет години по-голяма от него. Момичето беше добродушно и незабележимо, не се отличаваше с красота, но беше симпатично и здраво — не създаваше проблеми. Елсуърт обаче се роди с лошо здраве. Майка му изпита обожание към него в мига, когато лекарят обяви, че няма да оцелее. Осъзнавайки колко великодушна е обичта й към едно тъй непривлекателно същество, тя се извиси духовно. Бебето Елсуърт ставаше все по-синкаво и грозно, а нейната любов към него се разгаряше. Тя почти се разочарова, когато той оцеля, без да се превърне в инвалид. Не проявяваше голям интерес към Хелън, защото в обичта към нея нямаше нищо мъченическо. Момичето със сигурност заслужаваше много повече обич и затова изглеждаше почти справедливо, че не я получава.
По причини, които самият той не можеше да обясни, г-н Тухи не беше особено привързан към сина си. Но Елсуърт господстваше над дома чрез своето мълчаливо, доброволно послушание на двамата си родители, въпреки че баща му така и не разбираше какво е неговото участие в това послушание.
Вечер, под лампата в семейния хол, г-жа Тухи изричаше с напрегнат, предизвикателен глас, издаващ предварителното й поражение:
— Хоръс, искам да купиш велосипед. Велосипед за Елсуърт. Всички момчета на неговата възраст имат велосипеди, Уили Ловет получи нов онзи ден, Хоръс. Хоръс, искам да купиш велосипед на Елсуърт.
— Не сега, Мери — отговаряше изморено г-н Тухи. — Може би следващото лято… Сега не можем да си позволим…
Г-жа Тухи повеждаше спор и гласът се издигаше до крясък.
— Майко, защо ми е? — питаше Елсуърт с тих, плътен и ясен глас. Гласът му беше по-нисък от гласовете на неговите родители и въпреки това ги пронизваше, заповеднически и странно убедителен. — Нуждаем се от много неща повече, отколкото от велосипед. Защо се хващаш за Уили Ловет? Уили не ми харесва. Уили е тъпанар. Купиха му колело, защото баща му има галантериен магазин. Баща му е фукльо. Не искам велосипед.
Всичко това си беше чиста истина. Елсуърт наистина не искаше велосипед. Но г-н Тухи го погледна озадачено и се зачуди защо ли детето е изрекло тези думи. Синът му го наблюдаваше с безизразни очи иззад малките стъкла; очите му не бяха нито ласкави, нито укоряващи, нито зли, те бяха просто безизразни. Г-н Тухи си даде сметка, че трябва да е благодарен на сина си, задето проявява разбиране, но адски му се прииска момчето да не бе споменало за магазина.
Елсуърт не получи велосипед. Но всички вкъщи се отнасяха мило и внимателно с него, отнасяха се с грижовно уважение — нежно и изпълнено с вина от страна на майка му, неловко и подозрително от страна на баща му. Г-н Тухи беше готов на всичко, стига да не се налага да разговаря с Елсуърт. В същото време се чувстваше като глупак и се ядосваше на собствения си страх.