Елсуърт беше на единадесет години, когато майка му почина. Леля Адилин, неомъжена сестра на баща му, дойде да живее с тях и пое домакинството на Тухи. Леля Адилин беше висока и енергична жена, на чието мислене и физиономия отлично подхождаше определението „кон“. Тайната й болка беше, че никой не се бе влюбил в нея. Хелън веднага й стана любимка, а Елсуърт й се стори малък сатана. Елсуърт неизменно се държеше с нея сериозно и почтително. Скачаше на секундата да й вдигне кърпичката или да й премести стола, когато бяха сред хора и особено когато бяха в мъжка компания. Пращаше й красиви картички за свети Валентин, с хартиени панделки, напъпили рози и любовни стихотворения. Запяваше гръмогласно „Сладка Адилин“.
— Ти си паразит, Елси — каза му веднъж тя. — Храниш се с чуждата мъка.
— Значи няма да умра от глад — отвърна той.
Постепенно заживяха във въоръжен неутралитет. Елсуърт беше оставен на мира да расте както му харесва.
В гимназията Елсуърт стана местна знаменитост — най-прочутият оратор. Години наред в училището не наричаха момчетата с дар слово добри оратори, а „Тухи“. Печелеше всяко състезание по реторика. След състезанията слушателите си спомняха за „хубавото момче“, забравяйки дребното телце с хлътнал гръден кош, несъразмерни крачета и очила. Запомняха гласа му. Винаги печелеше дебатите. Можеше да докаже каквото и да е. Веднъж победи Уили Ловет, застъпвайки положителната теза в словесния двубой на тема „Писалката е по-силна от меча“. Веднага предложи на Уили да си сменят позициите, застъпи отрицателната теза и пак го победи.
До шестнадесетата си година Елсуърт смяташе, че е призван да стане проповедник. Размишляваше много за религията. Говореше за Бога и за духовните неща. Четеше много по тези въпроси. Изчете повече книги за историята на църквата, отколкото за вярата по същество. Постигна един от най-големите си ораторски триумфи, докарвайки до сълзи аудиторията си със слово на тема „Смирените ще господстват над света“.
По това време започна да печели приятели. Обичаше да говори за вярата и намираше хора, готови да го слушат. Установи, че неговите умни, силни и способни съученици не изпитват никаква нужда да слушат, а и изобщо не изпитват никаква нужда от него. Но страдащите и онеправданите идваха при него. Сополивият Мън го следваше навсякъде, мълчалив и предан като куче. След като майка му почина, Били Уилсън идваше до къщата на Тухи вечер, сядаше с Елсуърт на верандата и слушаше, потръпвайки, без да казва нищо, с широки, сухи и умоляващи очи. Скини Дикс се разболя от детски паралич, легна на легло и все гледаше през прозореца към ъгъла на улицата, очаквайки Елсуърт. Ръсти Хейзълтън не успя да премине в по-горен клас и дълго плака, чувствайки на рамото си студената, спокойна ръка на Елсуърт.
Никой не разбра дали те откриваха Елсуърт или Елсуърт откриваше тях. Сякаш действаше природен закон: както природата не търпи вакуум, така болката и Елсуърт Тухи се привличаха. Говореше им с плътен и сладък глас:
— Хубаво е да страдате. Не се оплаквайте. Търпете, отстъпвайте, приемайте и бъдете благодарни, че Бог ви е отредил да страдате. Страданието ви прави по-добри от хората, които се смеят и са щастливи. Ако не разбирате, не се опитвайте да разберете. Всички злини идват от ума, защото умът задава твърде много въпроси. Благословен е онзи, който вярва, а не който разбира. Ако не си преминал в по-горен клас, радвай се. Това означава, че си по-добър от умните момчета, които мислят твърде много и всичко им се удава твърде лесно.
Хората се трогваха, виждайки как приятелите на Елсуърт се привързват към него. Прекарваха с него известно време и после не можеха без него. Беше като пристрастяване към наркотик.
Елсуърт беше на петнадесет години, когато смая със странен въпрос учителя, преподаващ Библията. Учителят коментираше текста: „Какво печели човек, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?“ Елсуърт попита: