— Не, съжалявам, много ми се иска да ти кажа, че одобрявам, но не мога. Когато мислиш за архитектура, изборът ти е чисто егоистичен, нали? Замисляш ли се за нещо друго, освен да задоволиш егоизма си? Та кариерата на всеки човек засяга цялото общество. Най-важното е да си най-полезен на другите. Не какво можеш да вземеш от обществото, а какво можеш да му дадеш. А когато става въпрос за възможностите да служиш на хората, няма по-благородна професия от тази на хирурга. Замисли се по този въпрос.
След колежа някои от неговите последователи преуспяха, други се провалиха. Един-единствен се самоуби. Твърдеше се, че Елсуърт Тухи им повлиял благотворно, защото не го забравиха: години по-късно продължаваха да се съветват с него за много неща, пишеха му, оставаха му верни. Бяха като двигатели без собствен стартер, които трябва да задвижва външна ръка. Въпреки голямата си заетост той винаги намираше време да ги изслуша.
Животът му беше натоварен, изложен на показ и безличен като градски площад. Приятелят на човечеството нямаше нито един личен приятел. Хората идваха при него, но той не се сближи с никого. Приемаше всички. Отзивчивостта му беше златна, гладка и равна, като огромен пясъчен плаж, на който няма да вее вятър, за да издигне дюни — пясъкът е неподвижен под високото слънце.
От скромните си доходи правеше дарения на множество организации, но не даваше назаем и долар на отделни хора. Никога не молеше заможните си приятели да помагат на изпаднали в нужда, но получаваше от тях големи суми и дарения за благотворителни цели: за приюти, възстановителни центрове, домове за пропаднали момичета, училища за деца в неравностойно положение. Участваше безвъзмездно в управителните съвети на тези институции. Множество филантропски начинания и радикални публикации, ръководени от най-различни хора, имаха едно свързващо звено помежду си, един общ знаменател: името на Елсуърт Тухи в управата. Той бе еднолично акционерно дружество за алтруизъм.
Жените нямаха никаква роля в живота му. Сексът изобщо не го интересуваше. Потайните му редки пориви го тласкаха към млади, стройни, едрогърдести и празноглави момичета — кискащи се сервитьорки, маникюристки с нечленоразделна реч, неопитни стенографки с розови или лилави рокли и шапчици на темето и големи златни къдри на челото. Беше напълно безразличен към умните жени.
Твърдеше, че семейството е буржоазна институция, но не го превръщаше в проблем и не отстояваше свободната любов. Темата за секса го отегчаваше. Смяташе, че по този маловажен въпрос се вдига твърде много шум, докато по света има далеч по-съществени неща.
Годините минаваха. Всеки натоварен ден от живота му беше като дребна новичка монета, пускана търпеливо в гигантски монетен автомат, без поглед към комбинацията на екрана, без очакване за възвръщаемост. Постепенно една от многото му дейности започна да се откроява: прочу се като забележителен архитектурен критик. Пишеше статии за сгради в три списания, които се появиха шумно на бял свят, просъществуваха няколко години и едно след друго отмряха: Нови гласове, Нови пътища, Нови хоризонти. Четвъртото — Нови граници, се задържа. Елсуърт Тухи единствен оцеля от последователните корабокрушения. Архитектурната критика сякаш бе пренебрегвана сфера за изява — малцина си правеха труда да пишат за сгради, а още по-малко четяха. Тухи спечели слава и неофициален монопол. Добрите списания се обръщаха към него винаги, когато имаха нужда от статия на архитектурна тема.
През 1921 г. в личния живот на Тухи настъпи малка промяна: неговата племенница Катрин Холси, дъщеря на сестра му Хелън, се пренесе да живее при него. Баща му отдавна бе починал, а леля Адилин изчезна в затънтено бедно градче. Родителите на Катрин починаха и нямаше кой да се грижи за нея. Тухи не бе помислял да я задържи у дома. Но когато слезе от влака в Ню Йорк, на невзрачното й личице грейна красота, сякаш пред нея се откри бъдещето и блясъкът му озари челото й, а тя го посрещна гордо и нетърпеливо. Беше един от редките мигове, когато най-скромно човешко същество внезапно се превръща в център на вселената и се разкрасява, а светът — в очите на свидетелите — изглежда по-добър, защото има такъв център. В този миг Елсуърт Тухи реши да задържи Катрин при себе си.
През 1925 написа „Проповеди върху камък“ и се прослави.
Елсуърт Тухи стана мода. Домакините интелектуалки водеха битки за него. Някои хора не го харесваха и му се подиграваха. Но тези подигравки не им носеха удоволствие, защото той винаги пръв правеше най-скандалните забележки за самия себе си. На един прием самодоволен и недодялан бизнесмен изслуша задълбочените социални теории на Тухи и отсече наперено: