— Тия интелектуални приказки са далеч от мен. Аз играя на фондовия пазар.
— А аз — каза Тухи — играя на фондовия пазар на духа. И печеля добре.
Най-важният резултат от „Проповеди върху камък“ беше договорът на Тухи да пише всеки ден в „Ню Йорк Банър“ на Гейл Уайнънд.
Договорът бе изненада и за двете страни и в началото разгневи всички. Тухи често говореше без всякакво уважение за Уайнънд, а вестниците на Уайнънд лепваха на Тухи всички квалификации, които могат да се отпечатат на хартия. Но вестниците на Уайнънд нямаха друга политика, освен да отстояват най-големите предразсъдъци на най-широкия кръг хора. Те блуждаеха, но все пак в предвидима сфера: в непоследователността и безотговорността, в сферата на блудкавото и сантименталното. Вестниците на Уайнънд бяха против Привилегията и за Обикновения човек, но го правеха така, че да не се засяга никой. Разобличаваха монополите, ако им изнася, подкрепяха стачките, ако им изнася и обратното. Еднакво разпалено заклеймяваха Уолстрийт, критикуваха социализма и настояваха за благоприличие в киното. Бяха кресливи и безсрамни — но по същество напълно беззъби. Елсуърт Тухи беше прекалено краен, за да се вмести в облика на „Банър“.
Но екипът на „Банър“ беше непретенциозен като политиката на вестника. В него можеше да влезе всеки, който угажда на публиката или на по-голяма част от нея. Казваха: „Гейл Уайнънд не е прасе. Яде всичко.“ Елсуърт Тухи беше на върха на славата си, а обществото изведнъж се заинтересува от архитектура. „Банър“ не беше влиятелен в тази сфера и затова се обърна към Елсуърт Тухи. Беше съвсем просто.
Така се появи „Един тих глас“.
„Банър“ написа следното: „От понеделник «Банър» ще ви представи нов приятел — ЕЛСУЪРТ М. ТУХИ, — чиято блестяща книга «Проповеди върху камък» всички сте прочели и харесали. Името на г-н Тухи е свързано с прекрасната професия на архитекта. Той ще ви помага да разбирате всичко, което искате да знаете за чудесата на съвременното строителство. От понеделник търсете «ЕДИН ТИХ ГЛАС». Рубриката ще излиза единствено в нюйоркския «Банър».“ Другите неща, с които се свързваше името на г-н Тухи, не бяха споменати.
Елсуърт Тухи не написа нищо, за да се представи или за да обясни защо приема да пише във вестника на Уайнънд. Не обърна никакво внимание на приятелите си, които се възмутиха, че се е продал. Просто се хвана на работа. Веднъж в месеца посвещаваше рубриката си „Един тих глас“ на архитектурата. В другите дни рубриката беше гласът на Елсуърт Тухи, казващ онова, което желае да каже на милиони читатели.
Тухи беше единственият човек, нает от Уайнънд, чийто договор допускаше да пише каквото му скимне. Самият той настоя за това и всички го приеха като голяма победа, с изключение на самия Елсуърт Тухи. Той си даде сметка, че това може да означава едно от двете неща: или Уайнънд бе отстъпил почтително пред славата на името му… или го презираше и смяташе, че не си заслужава да го ограничава.
„Един тих глас“ сякаш никога не казваше опасно революционни неща и рядко споменаваше за политика. Той изразяваше нагласи, споделяни от повечето хора: себеотрицание, братство, равенство. „По-важно е да съм добър, отколкото да съм прав“. „Милосърдието превъзхожда справедливостта, въпреки несъгласието на безсърдечните.“ „От гледна точка на анатомията — а може би и от други гледни точки — сърцето е най-важният ни орган. Мозъкът е суеверие.“ „В духовната сфера има един прост, непогрешим критерий: всичко, което произтича от егото, е зло; всичко, което произтича от любовта към другите, е добро.“ „Полезността е единственият знак за благородство. Не виждам нищо обидно в понятието тор като висш символ на човешката съдба: именно торът прави житото и розите.“ „Най-лошата народна песен е по-добра от най-добрата симфония.“ „По-смелият обижда косвено своите събратя със смелостта си. Нека не се стремим към добродетели, които не могат да бъдат споделени.“ „Не познавам гений или герой, който да се опари с горяща клечка и да изпита по-малка болка от обикновения си събрат.“ „Геният е преувеличено измерение. Гигантизмът също. И двете са болестни състояния.“ „Всички под кожата си сме братя — и аз съм готов да одера човечеството, за да го докажа.“
В кабинетите на „Банър“ се отнасяха с уважение към Елсуърт Тухи и не го закачаха. Шепнеше се, че Гейл Уайнънд не го харесва — защото Уайнънд се държеше безупречно любезно с него. Алва Скарет реши да бъде приветлив, но спазваше предпазлива дистанция. Между Тухи и Скарет се установи негласно, бдително равновесие: всеки си даваше сметка какъв е другият.