— С него обаче трябва да внимаваш. Според мен в началото ще откаже. Ще ти каже, че не вярва в Бог.
— Какво!
— Не му вярвай. Той е силно религиозен… по свой начин. Доказват го сградите му.
— Така ли?
— Но не принадлежи към никоя църква. Така че не проявявай пристрастия и няма да засегнеш никого.
— Добре.
— След като си се посветил на вярата, самият ти трябва да си най-вярващият. Така ли е?
— Да.
— Не изчаквай да видиш чертежите му. Ще му отнемат известно време, а ти не бива да отлагаш пътуването си. Само го наеми — не подписвай договор, не е необходимо, — уреди с банката да се погрижат за финансовата страна и го остави да свърши останалото. Не е необходимо да му плащаш хонорара, преди да се върнеш. Ще мине около година и ще се върнеш, след като си разгледал великолепните храмове. И тогава ще имаш свой още по-добър храм, който ще чака завръщането ти.
— Точно такова е желанието ми.
— Трябва обаче да помислиш как да го разгласиш пред обществото, на кого да го посветиш и как да го рекламираш.
— Разбира се… За каква реклама говориш?
— Чувал ли си за голямо събитие, което да не е разгласено с добра рекламна кампания? Ако няма кампания, няма голямо събитие. Свиди ли ти се за рекламата, нищо няма да излезе.
— Така е.
— Но ако искаш добра реклама, трябва внимателно да я планираш доста преди събитието. При откриването на храма ти е нужен истински спектакъл, като увертюра към опера, като звук от тръбата на архангел Гавраил.
— Звучи прекрасно, както го описваш.
— Но за да го осъществиш, не бива да позволиш на журналистическата глутница да унищожи ефекта с предварителна информация. Не давай на никого проекта за храма. Дръж го в тайна. Кажи на Роурк, че искаш да е таен. Той няма да възрази. Нареди на строителната фирма да огради обекта с плътна ограда. Никой да не знае нищо за него, докато се върнеш и лично организираш откриването. А после… да излязат снимки във всички до един проклети вестници в страната!
— Елсуърт!
— Моля?
— Идеята е добра. Точно така направихме „Легенда за богородица“, това беше преди десет години, с екип от деветдесет и седем актьори.
— Но междувременно трябва да поддържаш интереса на публиката. Намери си добър рекламен посредник и му обясни какво точно искаш. Ще ти препоръчам много подходящ човек. Погрижи се всяка седмица във вестниците да излиза по нещо за мистериозния храм на Стодард. Накарай хората да гадаят. Накарай ги да са нетърпеливи. Ще са подготвени и узрели, когато настъпи моментът.
— Прав си.
— Но преди всичко, не допускай Роурк да узнае, че аз съм ти го препоръчал. Не казвай и дума на никого, че имам нещо общо с тази работа. На никого. Закълни се.
— Но защо?
— Защото имам твърде много приятели архитекти, а поръчката е толкова голяма, че не искам никой да се засяга.
— Да. Така е.
— Закълни се.
— О, Елсуърт!
— Закълни се. В спасението на душата си.
— Заклевам се. В… това, което казваш.
— Добре. Слушай, никога не си работил с архитекти. Той е особен архитект, а ти не искаш да оплескаш нещата. Затова ще ти кажа точно какво да говориш с него.
На следващия ден Тухи влезе в кабинета на Доминик. Застана до бюрото й, усмихна се и изрече с глас без усмивка:
— Помниш ли Хоптън Стодард и храма на всички религии, за който говори от шест години?
— Смътно.
— Решил е да го построи.
— Така ли?
— Ще го възложи на Хауърд Роурк.
— Не може да бъде!
— Наистина.
— Колко невероятно… Хоптън!
— Да, Хоптън.
— Хубаво. Ще трябва да го обработя.
— Не. Откажи се. Аз му казах да го възложи на Роурк.
Тя се вкамени от тези думи. Забавното изражение изчезна от лицето й. Той добави:
— Исках да знаеш, че го направих аз, за да няма някакви тактически противоречия. Никой друг не знае, нито ще узнае. Разчитам на теб да го запомниш добре.
Тя попита със стегнати устни:
— Какво целиш?
Отвърна й с усмивка:
— Ще направя така, че да се прослави.
Роурк седеше в кабинета на Хоптън Стодард и го слушаше втрещен. Хоптън Стодард говореше бавно. Звучеше искрено и впечатляващо, защото бе запомнил почти наизуст речта си. Бебешките му очи гледаха право в Роурк подкупващо и умолително. За първи път Роурк почти забрави архитектурата и постави на първо място човешкия елемент. Поиска му се да стане и да си излезе, защото човекът бе непоносим. Но остана заради думите, които чу — те не съответстваха нито на лицето, нито на гласа на човека.