— Така че, г-н Роурк, макар че трябва да е здание, посветено на вярата, всъщност то е нещо много повече. Нали забелязвате, че го наричаме Храм на Човешкия Дух. Искаме да изразим — с камък, както други се изразяват с музика — не някаква незначителна вяра, а същността на всички религии. А каква е същността на религията? Великият стремеж на човешкия дух към най-възвишеното, най-благородното, най-съвършеното. Човешкият дух като творец и завоевател на идеалното. Великата животворна сила на вселената. Героичният човешки дух. Това е вашата задача, г-н Роурк.
Роурк безпомощно потърка очи с обратната страна на дланите си. Невъзможно. Просто не е възможно. Не може да стане, както го иска човекът, точно този човек. Ужасяваше се от думите му.
— Г-н Стодард, опасявам се, че грешите — каза той бавно и уморено. — Не съм подходящият човек. Не е уместно да се захвана с това. Аз не вярвам в Бог.
С удивление видя насладата и тържеството, които се изписаха на лицето на Хоптън Стодард. Лицето му грейна от задоволство — защото оцени прозорливата мъдрост на Елсуърт Тухи, който винаги се оказваше прав. Това му вдъхна нова увереност. Изрече твърдо, за първи път с тона на стар човек, който се обръща към младеж, мъдро и леко покровителствено:
— Няма значение. Вие сте дълбоко вярващ, г-н Роурк — по свой начин. Усещам го в сградите ви.
Зачуди се защо Роурк се втренчи в него, неподвижно и дълго.
— Вярно е — каза Роурк, почти шепнейки.
Научи нещо за себе си и за сградите си точно от този човек, който го бе видял и разбрал преди самият Роурк да го осъзнае. Фактът, че този човек го изрече толерантно и уверено, с пълно разбиране, премахна съмненията на Роурк. Каза си, че всъщност не разбира хората, че външният вид може да лъже, че Хоптън Стодард така или иначе ще бъде на друг континент, че при такава поръчка всичко отстъпва на заден план, когато един човешки глас — дори и ако е гласът на Хоптън Стодард — продължава да говори:
— Аз го наричам Бог. Вие може би сте избрали друго име. Но моето желание е в тази сграда да се всели вашият дух. Вашият дух, г-н Роурк. Дайте ми най-доброто от него — и ще си свършите работата, както и аз ще свърша своята. Не се тревожете за съдържанието, което искам да бъде вложено. Нека бъде вашият дух под формата на сграда — и ще се изпълни с това съдържание, независимо дали го осъзнавате или не.
Роурк прие да построи Храма на Стодард на Човешкия Дух.
XI
През декември „Космо-Слотник Билдинг“ беше открита с пищна церемония. Имаше знаменитости, венци, кинокамери, прожектори и три часа речи, които по нищо не се различаваха.
Трябва да съм щастлив, казваше си Питър Кийтинг… но не беше. Гледаше от един прозорец множеството, изпълнило Бродуей. Опитваше се да си внуши, че се радва. Не усещаше нищо. Признаваше пред самия себе си, че е отегчен, но се усмихваше, стискаше ръце и се съгласяваше да го снимат. „Космо-Слотник Билдинг“ се издигаше над улицата като тромава бяла грамада.
След церемониите Елсуърт Тухи отведе Кийтинг в усамотено бледомораво сепаре в тих и скъп ресторант. За откриването на сградата бяха дадени множество бляскави приеми, но Кийтинг прие предложението на Тухи и отклони всички други покани. Тухи го наблюдаваше как вдигна питието и се свлече на стола.
— Беше великолепно, нали? — каза Тухи. — Питър, преживяваш кулминацията на онова, което можеш да очакваш от живота. — Вдигна внимателно чашата си. — Да пием за надеждата, че ще имаш още много триумфи като тази вечер.
— Благодаря — каза Кийтинг, посегна припряно за питието си, без да го погледне. Надигна чашата, но тя беше празна.
— Не се ли гордееш, Питър?
— Гордея се, разбира се.
— Добре. Така те искам. Беше много представителен тази вечер. Ще изглеждаш чудесно в кинопрегледите.
В очите на Кийтинг блесна искра на интерес.
— Надявам се.
— Не е хубаво, че не си женен, Питър. Съпругата би била ценно украшение за такава вечер. Приема се добре в обществото, а също и от зрителите в киносалоните.
— Кейти не изглежда добре на снимки.
— Вярно, че си сгоден за Кейти. Колко глупаво от моя страна — все забравям. Не, Кейти не изглежда добре на снимки. Освен това не си я представям в светска роля. За Кейти може да се кажат много хубави прилагателни, но „представителна“ и „изискана“ не са сред тях. Прости ми, Питър. Въображението ми се развихря. Тъй като се занимавам с изкуство, проявявам склонност да възприемам нещата преди всичко от естетична гледна точка. Като те гледах тази вечер, непрекъснато си мислех за жената, която съвършено би ти подхождала.