Влизайки в храма, човек иска да се отърси от самия себе си, да смири гордостта си, да изповяда недостойното в себе си, да моли за прошка. Той намира удовлетворение в крайната смиреност. В Божия дом най-добрата поза за човека е да коленичи. Но никой психически здрав човек не би коленичил в храма на г-н Роурк. Самото място го изключва. То внушава съвсем различни чувства: надменност, безочие, дързост, самовъзхвала. То не е Божи дом, а килия на мегаломан. Не е храм, а пълната му противоположност, дръзка подигравка към всички религии. Бихме го нарекли езически, ако не беше фактът, че езичниците са имали забележително добри архитекти.
Тази рубрика не подкрепя никое вероизповедание, но приличието изисква да зачитаме религиозните убеждения на нашите съграждани. Решихме, че трябва да обясним на обществото същността на тази умишлена атака срещу религията. Няма извинение за такова скандално кощунство.
Ако някой ни упрекне, че сме забравили функцията си да бъдем критици на чисто архитектурни стойности, можем само да кажем, че случаят не изисква критика. Грешка е да се прославя посредствеността с опит за сериозна критика. Припомнихме си някои неща, които този Хауърд Роурк е строил по-рано. Те са белязани от същата несръчност, същата некадърност на свръхамбициозен аматьор. Може всички Божии деца да имат криле, но за съжаление това не е вярно за всички Божии гении.
И това е всичко, приятели мои. Радваме се, че си изпълнихме днешното задължение. Наистина не ни е приятно да пишем некролози.
На 3 ноември Хоптън Стодард заведе дело срещу Хауърд Роурк за нарушаване на договора и злоупотреба. Поиска обезщетение на сума, достатъчна за преустройство на Храма от друг архитект.
Хоптън Стодард се остави лесно да бъде убеден. Върна се от пътешествието, смазан от универсалния спектакъл на религията и преди всичко от различните форми, под които се сблъскваше с обещанието за пъкъла по цял свят. Стигна до заключението, че животът му го обрича на възможно най-страшно бъдеще при която и да било религия. Тази мисъл разтърсваше и малкото, което бе останало от разсъдъка му. На връщане корабните стюарди решиха, че старият джентълмен е сенилен.
Още в деня, когато се върна, Елсуърт Тухи го заведе да види Храма. Тухи не каза нищо. Хоптън Стодард се вторачи и Тухи чу тракането на зъбните му протези. Храмът нямаше нищо общо нито с онова, което Стодард бе видял по света, нито с онова, което очакваше. Не знаеше какво да мисли. Погледна отчаяно към Тухи и очите му заприличаха на желиран десерт. Зачака. В този миг Тухи можеше да го убеди във всичко. Тухи заговори и каза същото, което по-късно написа в своята рубрика.
— Но ти ми каза, че този Роурк е добър! — изстена панически Стодард.
— Мислех, че е добър — отговори хладно Тухи.
— Но тогава… защо?
— Не знам — каза Тухи. Обвиняващият му поглед разкри на Стодард, че във всичко това се крие зловеща вина и тази вина е на Стодард.
Тухи мълча в лимузината на връщане към апартамента на Стодард, а Стодард го молеше да говори. Не му отвърна. Мълчанието хвърли Стодард в потрес. В апартамента Тухи го довлече до едно кресло и се изправи пред него, мрачен като съдия.
— Хоптън, знам защо се случи.
— Защо?
— Допускаш ли, че е възможно да съм те излъгал?
— Не, разбира се, че не, ти си най-големият експерт и най-честният човек на земята и аз не разбирам, просто нищо не разбирам!
— А аз разбирам. Когато ти препоръчах Роурк, имах всички основания да очаквам — такава беше преценката ми — че той ще създаде шедьовър. Но не стана така. Хоптън, знаеш ли коя сила може да осуети всички човешки намерения?
— К-коя сила?
— Бог е избрал да отхвърли по този начин твоя дар. Сметнал те е за недостоен да Му подариш храм. Можеш да заблудиш мен, Хоптън, както и всички хора, но не можеш да заблудиш Бог. Той знае, че миналото ти е много по-черно, отколкото съм подозирал.
Говори дълго, спокойно и строго. Стодард бе застинал от ужас. Накрая Тухи каза:
— Очевидно, Хоптън, не можеш да си купиш опрощение, като започваш от върха. Само хора с чисти сърца могат да издигнат храм. Трябва да преминеш през много по-смирени стъпки на изкупление, за да стигнеш до този етап. Трябва да изкупиш вината си подобно на другите хора, преди да умилостивиш Бог. Тази сграда не е предназначена да бъде храм, а институция за човешко милосърдие. Например дом за деца в неравностойно положение.