Хоптън Стодард не прие идеята.
— По-късно, Елсуърт, по-късно — изпъшка той. — Дай ми време.
Съгласи се да съди Роурк, както му предложи Тухи, за да си възстанови разходите за промени, но каза, че ще реши по-късно какви ще са те.
— Не се шокирай от онова, което ще кажа или напиша — каза Тухи, преди да си тръгне. — Ще ми се наложи да кажа неща, които не са напълно верни. Трябва да защитя репутацията си от безчестие, което е по твоя, а не по моя вина. Само помни, че си се заклел да не разкриваш кой те е посъветвал да наемеш Роурк.
На следващия ден в „Банър“ се появи „Кощунство“ и фитилът бе налице. Запали го съобщението за съдебния иск на Стодард.
Едва ли на някого би му хрумнало да поведе кръстоносен поход заради някаква сграда. Но този път бе атакувана религията; рекламният посредник бе подготвил почвата твърде добре, пружината на общественото внимание бе навита и много хора можеха да се възползват от нея.
Воят на негодувание, който се надигна против Хауърд Роурк и неговия храм изненада всички, освен Елсуърт Тухи. Свещеници заклеймяваха сградата в проповедите си. Женски клубове приемаха протестни резолюции. Някакъв Комитет на майките публикува на осма страница на вестниците гръмогласна петиция в защита на децата. В статия за същностното единство на всички изкуства известна актриса обясни, че Храмът на Стодард е напълно лишен от структурна изразителност и разказа как навремето изиграла ролята на Мария Магдалина във внушителна библейска драма. Светска дама написа статия за екзотичните храмове, които бе видяла при опасни пътешествия из джунглата, възхвали трогателната вяра на диваците и укори модерния човек в цинизъм; Храмът на Стодард, писа тя, е симптом на разглезеност и упадък; към статията имаше снимка на дамата в брич, със строен крак, стъпил на врата на мъртъв лъв. Колежански преподавател написа писмо до редактора за духовните си преживявания и заяви, че човек не би могъл да изпита нищо духовно в място като Храма на Стодард. Кики Холкъм написа писмо до редактора за възгледите си за живота и смъртта.
Американската гилдия на архитектите публикува достолепна декларация, заклеймяваща Храма на Стодард като духовна и художествена измама. Декларации в подобен дух, но не толкова достолепни и изпъстрени с жаргон, публикуваха и Съветите на американските строители, писатели и художници. Никой не бе чувал за тях, но те бяха Съвети и затова гласът им беше важен. Хората си казваха:
— Знаеш ли, че според Съвета на американските строители този храм е архитектурен боклук? — Тези думи бяха изричани с тон, предполагащ, че човекът познава най-доброто от света на изкуството. Събеседникът му не искаше да си признае, че не е чувал за такава група, но отговаряше:
— Очаквах, че ще кажат точно това. А ти?
Хоптън Стодард получи толкова много съчувствени писма, че се почувства направо щастлив. До този момент не се бе радвал на популярност. Помисли си, че Елсуърт отново се оказва прав — хората братски му прощаваха; Елсуърт винаги беше прав.
След време по-качествените вестници забравиха за случката. Но „Банър“ продължи да я използва. За „Банър“ тя беше благодат. Гейл Уайнънд плаваше с яхтата си в Индийския океан, а Алва Скарет водеше кръстоносния поход. Това го устройваше. Нямаше нужда от внушенията на Елсуърт Тухи. Скарет се справи съвсем сам.
Пишеше за упадъка на цивилизацията и оплакваше загубата на неподправената вяра. Спонсорира конкурс за гимназисти, които да напишат есе на тема „Защо ходя на църква“. Публикува серия илюстрирани статии на тема „Църквите от нашето детство“. Отпечата снимки на религиозната скулптура през вековете — Сфинкса, готически фигури, тотемни стълбове — и постави на видно място снимки на статуята на Доминик, със съответните възмутени коментари, но пропусна името на модела. Пускаше карикатури на Роурк като варварин с меча кожа и тояга. Написа много остроумни неща за Вавилонската кула, която не се издигнала до небето и за Икар, който не могъл да полети с восъчните си криле.
Елсуърт седеше и наблюдаваше отстрани. Предложи две дреболии: в архива на „Банър“ намери снимката на Роурк при откриването на „Енрайт Хауз“ — снимката на възторженото му лице. Пусна да я отпечатат в „Банър“ със следния текст: „Щастлив ли сте, мистър Супермен?“ Освен това накара Стодард да отвори Храма за обществеността, докато чака съдебния процес по неговия иск. Храмът привлече тълпи от хора, които драскаха нецензурни рисунки и надписи по пиедестала на статуята на Доминик.